Лея погледна тактическия екран и усети как я присви стомахът. Дрейсън наистина беше компетентен, но срещу върховния адмирал Траун само компетентността не беше достатъчна.
— Успяхте ли да предупредите флотата в сектора?
— Изпратихме съобщение, преди да спуснем енергийния щит — отвърна Рийкън. — За съжаление един от първите удари на имперските кораби беше срещу орбиталната предавателна станция, така че никой не може да каже дали съобщението е пристигнало. А за да пратим ново, ще трябва да вдигнем щита.
Присвиването се засили.
— Значи не искат да подмамят флотата насам — каза Лея.
— Иначе щяха да оставят предавателната станция, за да можем да повикаме помощ.
— И аз така мисля. Изглежда, Траун си е наумил да се разправя направо с нас.
Лея кимна мълчаливо, вторачена в екрана. Звездните разрушители навлизаха в обсега на бойните станции и в чернотата на космоса започнаха да проблясват турболазерни изстрели. Встрани от главното бойно поле крайцерите и останалите поддържащи кораби оформяха защитна зона, за да предпазят звездните разрушители от изтребителите на Новата република, които връхлитаха срещу тях. На екрана светна бледа светлинка — изстрел с йонно оръдие от повърхността към звездните разрушители.
— Само хаби енергия — измърмори презрително Рийкън.
— Те са извън обхват.
Но дори звездните разрушители да бяха по-близо, поразяващият енергийните системи заряд лесно можеше да удари бойната станция. Йонните оръдия не се отличаваха с особена точност.
— Трябва да прехвърлим командването на някой друг — измърмори Лея и внимателно огледа щаба.
Ако успееше да намери Мон Мотма и я убедеше да възложи командването на Рийкън… Изведнъж погледът й спря. До черната стена седеше Сена Лейкволд Миданил, вперила поглед в тактическия екран. Тя беше първи помощник на генерал Бел Иблис, който беше много повече от компетентен.
— Ей сега ще се върна — каза тя на Рийкън и си запроправя път през тълпата.
— Съветник Органа Соло — кимна Сена, когато Лея спря пред нея. От излъчването й струеше напрежение. — Наредиха ми да се дръпна и да не им се пречкам. Можете ли да ми кажете какво става?
— Става това, че имаме нужда от Гарм — отвърна Лея и отново се огледа. — Къде е той?
— Горе, в галерията за наблюдатели — отвърна Сена и кимна към балкона, който опасваше в полукръг задната стена на щаба.
Лея вдигна поглед. В галерията се тълпяха всякакви същества, повечето цивилни, които заемаха различни постове в управлението и имаха право да научат какво става, но не разполагаха с достъп до щаба. В единия край седеше Бел Иблис, вперил напрегнато поглед в екраните долу.
— Извикайте го да дойде тук — каза Лея. — Имаме нужда от него.
Сена въздъхна.
— Няма да слезе. Само ако Мон Мотма го помоли. Предавам ви буквално думите му.
Лея отново усети присвиване в стомаха. Бел Иблис си имаше гордост, но точно сега не беше времето за разправии.
— Но ние имаме нужда от помощта му.
Сена поклати глава:
— Омръзна ми да се разправям с него. А и няма да ме изслуша.
Лея си пое дълбоко дъх.
— Може би ще послуша мен.
— Надявам се — Сена посочи тактическия екран. Един от крайцерите на Бел Иблис се беше появил от космическите докове, за да се присъедини към вдигащата се нагоре вълна изтребители, корелиански кръстосвачи и фрегати, които обстрелваха нападателите. — Това е „Опустошител“. Синовете ми Питър и Дейвид са на него.
Лея я докосна по рамото:
— Не се безпокой, ще го накарам да слезе.
Едва се промъкна до централната част на галерията. Около Бел Иблис обаче беше празно.
— Здравей, Лея — каза той, когато тя се приближи до него. — Мислех, че ще си долу.
— Трябваше да бъда, както и ти самият — отвърна Лея.
— Имаме нужда от теб…
— Предавателят ти в теб ли е? — прекъсна я той рязко.
Тя го погледна изненадано:
— Да.
— Извади го. Веднага. Обади се на Дрейсън и го предупреди за онези два прехващана.
Лея погледна към големия тактически екран. Двата прехващана, присъединили се малко по-късно към останалите, вече бяха заели позиции и гравитационните им фунии обхващаха бойните станции.
— Траун ни извъртя този номер на Куат Кристак — продължи Бел Иблис. — Използва прехващаните, за да определи къде точно да изскочат корабите от хиперпространството. Дрейсън трябва да премести в този район още няколко кораба, за да има готовност да ги пресрещне.
Лея вече тършуваше в джоба на робата си.
— Но ние не разполагаме с нищо, което може да унищожи един звезден разрушител.
— Не става въпрос да го унищожи — отвърна Бел Иблис.
— Какъвто и кораб да изскочи от хиперпространството, в първите няколко минути ще е неориентиран, с изключени щитове и няма да знае къде да се цели. Ако нашите кораби вече са там, в началото ще могат да стрелят необезпокоявани. Така предимството е на тяхна страна.