Стълбичката се спусна и застина. Командирът на щурмоваците надникна в совалката и кимна. Затворникът излезе на палубата, придружен от двама войници в черни брони.
— А, капитан Мазик — кимна спокойно Траун, а щурмоваците се скупчиха около него. — Добре дошли на „Химера“. Поднасям извиненията си за това доста театрално довеждане и за промените, което то е причинило в работната ви програма. Но съществуват определени неща, които могат да се обсъждат само лице в лице.
— Много смешно — извика Мазик. Изобщо не съответстваше на образа на приветливия, склонен към размишления женствен мъж, какъвто бе обрисуван в докладите на разузнаването. Но и перспективата за скорошна среща с имперските инквизитори бе съвсем достатъчна, за да изтрие вежливата обвивка на всеки. — Как ме открихте?
— Стига, капитане — смъмри го Траун. — Наистина ли си мислехте, че можете да са скриете от мен?
— Карде го прави доста успешно — незабавно отвърна Мазик. Опитваше се да се държи с достойнство, но окованите му ръце трепереха нервно. — Все още не сте го заловили, нали?
— И неговият час ще удари — отвърна спокойно Траун, но забележимо по-студено. — Но сега не говорим за него, а за вас.
— Да, сигурно тръпнете в очакване — изръмжа Мазик и размаха окованите си ръце. — Да свършваме по-бързо.
Върховният адмирал вдигна вежди:
— Не ме разбрахте, капитане. Не ви доведох тук, за да ви накажа, а защото искам да си оправим отношенията.
Мазик внезапно застина.
— За какво става въпрос? — попита той подозрително.
— Говоря за последния инцидент в корабостроителницата на Билбринджи — отвърна Траун. — Не отричайте, знам, че двамата с Елор унищожихте недовършения звезден разрушител. И обикновено Империята би ви накарала да си платите скъпо за подобно действие. Но при сегашните обстоятелства съм склонен да си затворя очите.
Мазик го зяпаше объркано:
— Не ви разбирам.
— Много е просто, капитане — върховният адмирал вдигна ръка и охраната на контрабандиста свали белезниците му. — Нападението над Билбринджи бе акт на отмъщение за подобна атака над срещата на контрабандистите на Троган, на която и вие присъствахте. Само че нито аз, нито някой вишестоящ имперски офицер е разрешавал подобна акция. Всъщност командирът на гарнизона получи ясни заповеди да остави срещата ви необезпокоявана.
— И вие очаквате да ви повярвам? — изсумтя Мазик.
В погледа на Траун блеснаха пламъци.
— Нима по-лесно бихте повярвали, че съм толкова глупав да позволя за такава операция да бъде изпратена малка бойна група?
Мазик го изгледа враждебно, но сякаш се замисли.
— Все ми се струваше, че се измъкнахме твърде лесно — измърмори той.
— В такъв случай се разбрахме — каза спокойно Траун.
— И проблемът е уреден. Совалката ще ви върне в базата ви — той се усмихна. — Или ако искате, в скривалището ви на Лемра, където сигурно се е събрала групата ви. Отново поднасям извиненията си за притесненията.
Мазик огледа хангара, изражението му се колебаеше между подозрението, че това е някакъв номер, и почти болезнената надежда, че наистина ще го освободят.
— И аз просто трябва да ви повярвам? — попита настоятелно той.
— Можете да вярвате в каквото пожелаете — отвърна Траун. — Но помнете, че съм ви държал в ръцете си и съм ви освободил. Приятен полет, капитане.
Върховният адмирал обърна гръб на контрабандиста и се приготви да тръгне.
— И защо ме доведохте тук? — извика след него Мазик.
— Щом онези не са били имперски войници…
Траун се обърна.
— Те са били имперски войници. Проверката ни все още не е приключила, но за момента е ясно, че лейтенант Коск и хората му са се опитали да спечелят нещичко над заплатата си.
Контрабандистът го зяпна изненадан.
— Някой ги е наел да ни нападнат? Имперски войници?
— Дори и имперските войници невинаги са имунизирани срещу примамките на подкупа — каза Траун. Гласът му звучеше мрачно, с перфектна имитация на горчиво презрение. — В този случай те платиха за предателството с живота си. Бъдете уверен, че човекът, който е отговорен за това, ще плати същата цена.
— Знаете ли кой е той?
— Струва ми се, да. Но засега не разполагам с никакви доказателства.
— Подскажете ми.
Траун се усмихна подигравателно.
— Сам отгатнете, капитане. Всичко хубаво — той се обърна и тръгна към арката, която водеше към сервизните помещения и залите за подготовка на екипажа.