— Престани да залъгваш дъщеря ми с празни приказки — изръмжа строго вождът. — Знаеш добре, че не можеш да я вземеш за жена, така че стой по-далеч от нея, както ти заповяда съветът на селото!
— Има много мъже, които не са съгласни с решенията на старите — протестира гневно Фрадак.
Анака се опита с незабелязани движения да укроти приятеля си, но гигантът не обърна внимание на жестовете й. Предизвикателно се изправи пред вожда, когото надвишаваше с цяла глава.
Рарок никак не се уплаши от това агресивно поведение.
— Мери си думите, Фрадак — просъска тихо. — Инак ще трябва скоро да живееш с ордата си извън нашата общност. Така ще разберете колко е трудно да се справяте сами. Никое от другите села няма да ви приеме. Едва тогава ще проумееш колко добре се живее по нашите закони!
Фрадак изслуша мълчаливо заплахата, но лицето му ясно показваше колко тежко я приема. Преди да успее да отговори нещо, вождът прекрати спора, като изпрати дъщеря си вкъщи. Анака хвърли поглед към приятеля си, с който горещо го молеше да не извърши нещо необмислено. После послушно влезе вътре.
— Да влезем в кухнята, Маддракс — обърна се Рарок към госта си. — Сигурно си гладен.
Матю си поотдъхна. Радваше се, че спорът не се разгорещи още повече, защото, макар и да разбираше гнева на нещастно влюбения, в случай че се стигнеше до свада, трябваше да се бие на страната на домакина си.
Мълчаливо последва поканата на Рарок.
Тъй като Фрадак изобщо не се готвеше да му стори път, Мат трябваше да мине покрай него. При влизане в къщата му обърна гръб и почувства неприятен сърбеж в плешките. Допускаше по принцип, че на влизане в къщата агресивният рибар от ярост може да го нападне коварно отзад. Но когато Мат се извърна, за да затвори вратата, подозрението му се оказа неоснователно, Фрадак отдавна се беше обърнал и тъкмо изчезваше между няколко къщи. Изостави харпуна с вълчата глава.
Черепът на Аруула кънтеше като каменоломна, в която цяла армия от роби блъскаше с гигантски чукове в скалните стени. С охкане обгърна болящата я глава и се изправи в леглото.
— По-добре ли си вече? — осведоми се Мат, който след обеда бдеше над леглото й с картата на Европа върху коленете си.
— Ако черепът ми не се пръсне до вечерта, ще оживея — отговори варварката на английски. През последните месеци красивата варварка беше научила значително по-бързо езика на Мат, отколкото той словесния запас на тукашното население, който беше съставен от откъслеци от италиански, френски и немски.
Вероятно способността на Аруула бързо да схваща нещата беше свързана с телепатичния й дар. Изглеждаше, сякаш чувства смисъла на думите му и автоматично запаметява превода им в подсъзнанието си.
Освен една голяма цицина на главата Аруула не беше получила други външни травми. Въпреки това Мат постави успокоително ръката си върху нейната, за да я възпре от твърде резки движения.
— Доста добре си се наредила при катастрофата.
Варварката послушно се облегна на възглавницата си.
— Къде се намираме? — попита.
— При рибари, които ни оказват гостоприемство — отговори Мат. — Ако разчитам правилно картата, термиката ни е захвърлила при Лак Леман, голямо езеро в някогашна Швейцария.
— И какво значение има това за нас? — осведоми се Аруула, която не се справяше с понятията от неговото минало.
— Това ще рече, че сме на верен път към някогашната моя база в Берлин — обясни Матю, преди да допълни с усмивка: — Освен това означава, че през следващите дни ще трябва да се храним предимно с риба.
Очите на Аруула грейнаха.
— Гладна съм като вълк.
— Сякаш съм предчувствал — отвърна Мат и вдигна една дървена паница, върху която имаше печена пъстърва. Рибата поне изглеждаше като пъстърва, макар че беше почти двойно по-голяма.
Варварката се нахвърли лакомо върху обяда. Пренебрегвайки всякаква трапезна култура, накъсваше рибата с голи ръце и пъхаше парченцата в устата си. Мат не обърна внимание на грубите навици на хранене на приятелката си и й разказа за борбата с вълците и последвалите я събития. Когато стигна до спора между Рарок и Фрадак, Аруула се заинтересува.
— Вероятно Анака вече е обещана на друг мъж — рече тя с пълна уста.
— И аз така предполагам — кимна Мат. — Не ми харесва особено, но в крайна сметка не ни засягат тукашните нрави и обичаи. — Поднесе на Аруула паница с вода, за да почисти ръцете и лицето си, преди да занесе празните съдове в кухнята.
Рарок и семейството му се зарадваха искрено, когато чуха, че спътницата на Мат е по-добре. Анака веднага скокна, за да разтупа възглавниците на Аруула и да се осведоми за други нейни желания.