„Последните българи“ не е просто едно оплакване на тежкото съвремие. Написах тази книга с ясното желание тя да бъде знамение и предупреждение. Защото последните българи са все още там.
И чакат.
В последния албум на българската етно-етериъл група Ирфан е заложена идеята за вечното завръщане… В свят на непостоянство, където само животът и смъртта са сигурни, ние скитаме в лабиринта между настояще и илюзии, водени от нашия стремеж за завръщане към трансценденталната реалност, на която принадлежим.
На този път се намират и „Последните българи“ и от нас зависи дали те ще останат или ще потънат във всепоглъщащите пясъци на времето…
Изпитвам нуждата да благодаря на толкова много хора за това, че тази книга я има и че вие, читателите, я държите в ръцете си.
На първо място това е майка ми. Тя, макар и да не вярва много в успеваемостта на литературните ми начинания, никога не е спирала да ме подкрепя и да ми дава съвети, които, макар и понякога грубо поднесени, винаги отрезвяват съзнанието ми и му посочват правилния път.
Изключително много благодаря на Явор Цанев, невероятен автор и издател, опора на много ъндърграунд творци. За цялостната му работа върху текстовете и извличането на най-доброто от тях. За търпението му с автори като мен, имащи нужда от много шлайфане. За упоритостта му в поддържането на „Гаяна“ като една стабилна платформа за остросюжетната литература у нас. И най-вече — за създаването на Колекция „Дракус“ като едно достойно наследство за тези, идващи след нас.
Благодаря много на художниците Антон Атанасов и Светла Шивачева, чиито илюстрации (които вие ще можете да откриете в интернет и най-вече фейсбук страницата на книгата) обогатяват историите на „Последните българи“. Винаги съм смятал, че българските творци заслужават повече доверие и е хубаво да ги подкрепяме! Свежата кръв е в ъндърграунда, където хората не се притесняват да изразяват себе си и правят всичко от сърце и душа — в името на изкуството!
Признателен съм и на всички хора, които четоха текстовете в първичния им вариант. Професионално се наричат „бета читатели“, но за мен това са близки приятели, чието мнение направи текстовете по-добри.
На членовете на Horror Writers Club „LAZARUS“ за всички съвети относно писането и издаването. Делото ни тепърва ще се разгръща и ще добива мащаби!
И естествено, благодаря на всички хора около мен — приятели и компании от Търново, Горна Оряховица, София, Варна и къде ли не още из страната — за всички изживени весели моменти, които ме караха да се чувствам човек дори и в моментите, когато битието ме подтикваше към обратното.
И накрая — на всички онези българи, които все още стискат зъби и оцеляват в обезлюдените кътчета на страната. Вярвам, че ще дойдат дни за тях. Когато сенките ще се отдръпнат. И ще изгрее ново слънце, предвещаващо ново време.
По-красиво.
http://www.horror-bg.com
За „Колекция ДРАКУС“
Колекция ДРАКУС е логическо продължение на едноименното списание за фантастика, фентъзи, крими и разкази на ужаса. Конкурсите, които организираме, и произведенията, които получаваме, ни убедиха, че сред българските автори на остросюжетна литература има такива, които искаме да срещнем с читателите, че произведенията им заслужават да заемат място в колекциите на любителите на хубавата книга.
https://dracusmagazine.wordpress.com/