Равно дьо Люсан и Бутафуоко бяха взели необходимите предпазни мерки, преди да напуснат лагера; те бяха предупредили и осемдесетте какво да сторят, за да се спасят колкото се може по-скоро, ако бъдат атакувани. Тъй като хората от тилната охрана смятаха, че вече трябва да разчитат само на собствените си сили, не се поколебаха. Отказаха да се предадат и отговориха гордо на испанския пратеник:
— Щом вашите другари са разбили двете трети от нашия корпус, останалата трета има достатъчна смелост, за да устои на всички вас.
Готвейки се да се спуснат в долината, те най-сетне забелязват сигналите за победа на своите другари, издигани над окопите, по които се стича кръв.
Докато испанският пратеник се връща към своите, за да съобщи на командира си отговора, флибустиерите бързо образуват керван, в средата на който оставят графинята и устремно се спущат към долината, като стрелят яростно, за да изплашат испанците, които имат за задача да ги унищожат.
По обед двете части на флибустиерския отряд се събират и се разполагат в укрепленията, които трябваше да ги спрат.
6. В търсене на засади
— Скъпи мой — каза Равно на Бутафуоко, — ето една превъзходна победа, извоювана почти без загуби, но от която спечелихме само куп трупове и брони. Какво да правим сега? Назад ли да се връщаме? Нито един от моите хора няма да приеме подобно предложение дори и да знае, че ще остави тук кожата и богатствата си.
— Ако в Нуева Сеговия не се намираше маркиз ди Монтелимар, бездруго бих ти предложил да щурмуваме града, възползайки се от уплахата, която трябва да е обзела вече всички войски след нашата голяма победа.
В този момент зад гърба на двамата се чу глас:
— Маркизът ли ви безпокои?
Бутафуоко и Равно се обърнаха и видяха пред себе си гасконеца и баска да разглеждат великолепно гравираните брони, които флибустиерите бяха събрали от мъртвите.
— Какво искате да кажете, дон Барехо? — попита Равно изненадан от подобен въпрос.
— Че вие, драги господине, забравяте много често, че във вашите редици има един гасконец и един баск — отвърна бившият кръчмар.
— Моля ви да се изясните.
— Казвам, че когато някой ни досажда, трябва да отидем да го намерим и поставим на място. Ако маркиз ди Монтелимар е този, който ви създава грижи, защо не ни кажете: „Господа, идете да го хванете и ми го доведете тук.“ С такъв заложник пътят ни веднага ще бъде отворен, а и ще се сложи край на историята с този опасен съперник за съкровището на Великия Качико дел Дариен.
— Но вие сте луд!
— Съвсем не, господин Равно. По дяволите…
— И какво искате? — попита благородникът, като започна да губи търпение.
— Сега попитайте за това моя приятел… Имаш думата, Мендоса. Баскът постави на земята бронята, що държеше в ръка, и като погледна двамата командуващи, изрече с великолепно спокойствие:
— Какво искаме да направим ли? Дявол да го вземе? Да отидем и хванем маркиза и да ви го доведем тук.
— Да сторите тъй, че да ви обесят!
— Вие сте луди! — повтори Равно дьо Люсан, който не можеше да не се възхищава на смелостта на двамата изкусни фехтовачи.
— Кажете колко дни ни давате — продължи дон Барехо. — Не ще ви искаме нито един човек, нито една пушка. Ще ни трябват само испански дрехи и две брони с шлемове, нали, приятелю?
— Добре казано, дон Барехо.
— Ние няма да напуснем тези укрепления, докато не се окаже възможност да завладеем с щурм Нуева Сеговия — заяви Равно дьо Люсан.
— Тогава можем да си вземем няколко дни отпуск, за да отидем и се забавляваме в града.
Равно дьо Люсан отправи въпросителен поглед към Бутафуоко.
— Остави ги да правят каквото искат — отвърна буканиерът. — Знам на какво са способни тези хора.
— А ако испанците ги обесят? Ще съжалявам, ако загубя двама смели бойци.
— Те ще умрат в леглата си, това ти го казвам аз, защото знаят как да се измъкнат от всяко затруднение.
Докато двамата разговаряха, баскът и гасконецът вече бяха съблекли труповете на двама офицери и надяваха униформите им, които бяха доста подходящи за телосложенията им.
— С тези две гравирани брони ще направим чудесно впечатление в Сеговия — отбеляза гасконецът. — Вече беше време да се облечем малко по-сносно. Моите дрехи бяха станали на парцали, а твоите, скъпи мой Мендоса, също не бяха в по-добро състояние.
Двамата авантюристи, облечени в офицерски костюми с ярки цветове и въоръжени с гравирани брони и шлемове, действително правеха чудесно впечатление, въпреки дългите си и занемарени бради.