— Значи сега си при флибустиерите, така ли?
— Уморих се да продавам вина и да гледам всеки ден как сабята ми се покрива все повече и повече с ръжда, оставих бъчвите и бокалите, за да дам малко воля на ръцете си.
— Тогава и аз ще дам по един ритник на вече празните си бъчви и ще стана флибустиер.
— Не на всички: казах ти, че ми трябва една.
— За да напъхате вътре маркиза ли?
— Имаме навика да превозваме нашите пленници винаги в бъчви. Нали така, Мендоса?
Баскът потвърди, като махна с лявата ръка, допивайки десетата си чаша.
— Барехо — каза Дьо Гюсак, докато отваряше други бутилки, — искаш ли да дойда с теб? Знаеш какви сме ние, гасконците: или отиваме докрай, или загиваме на бойното поле, а бойното поле е нещо повече от кръчма. Ако си съгласен, сабята ми е на твое разположение.
— За сега я остави закачена под свода на огнището и продължавай да бъдеш кръчмар без клиенти — отвърна съпругът на красивата кастилка. —
Понякога кръчмите са по-полезни от сабите, знам това от опит. Да пием, от сега нататък можеш да се считаш на служба при флибустиерите на Равно дьо Люсан и Бутафуоко. Вечерта двамата авантюристи, които от бутилка на бутилка бяха скроили смелото си и изненадващо нападение, се представиха на алебардистите, застанали на пост пред правителствения палат, и наредиха да съобщят за двамата офицери, пристигнали сутринта от Тусиняла.
Вероятно маркизът се бе разпоредил вече за това, защото и двамата веднага бяха отведени на горния етаж, където един офицер, същият, който ги бе придружил от моста до еспланадата, ги очакваше.
— Вие ли сте тези, които тази сутрин отведох при маркиза? — попита той.
— Да, приятелю — отвърна фамилиарно дон Барехо.
— Негово превъзходителство ви очаква в кабинета си.
— Сам ли е?
— Със секретаря си. Последвайте ме, господа.
Пресякоха няколко коридора, слабо осветени с кандила, после офицерът ги въведе в просторна зала, почти изцяло заета от огромна маса, покрита с богата зелена покривка.
В дъното имаше бюро, осветявано от две свещи, до което бяха седнали двама души: маркиз ди Монтелимар и неговият секретар, странно напомнящ бедния Пфиферо.
Като ги видя да влизат, маркизът стана, последван от офицера.
— А, най-сетне пристигнахте! — извика той. — Имате ли някакъв документ, доказващ, че наистина сте били изпратени от губернатора на Тусиняла?
Дон Барехо и Мендоса се спогледаха неспокойно, после първият отговори с готовност:
— Никакъв, ваше превъзходителство, защото когато флибустиерите ни нападнаха, ние унищожихме всичко, както ни бяха наредили. За губернатора бе изключително важно да не се узнае за въстанието на индианците, за да не би тази сбирщина от Пасифика да се възползва от това.
— Добре сте сторили — каза маркизът. — Значи твърдите, че нещата в Тусиняла вървят зле?
— Цялата област е в пламъци и на няколко пъти рискувахме да умрем задушени сред плантациите.
— Колко души иска губернаторът?
— Хиляда, ваше превъзходителство.
— Но той е луд! Сега не мога да се лиша от тези хора. Какво ще кажете вие, дон Перего?
— Че наистина сте прав.
Внезапно маркизът, който, крачейки нервно, бе заобиколил дългата маса, се спря пред Мендоса, прикриващ се винаги предпазливо зад гасконеца, и го загледа настойчиво.
— Вие ням ли сте? — го попита, без да отклонява погледа си от него.
Двамата авантюристи усетиха как през телата им мина ледена тръпка. Но гасконецът, който никога не губеше самообладание, се опита да спаси положението.
— Простете, ваше превъзходителство, че моят другар не говори — изрече той, — но един куршум в не зная вече кое сражение в Андалусия простреля езика му. Затова предпочита да мълчи, за да не предизвиква с гласа си отвращението на другите.
— Испанец ли е?
— Да превъзходителство.
Маркизът поклати глава, сетне се вгледа по-внимателно в Мендоса, който видимо пребледняваше, и каза:
— И все пак някъде съм виждал това лице.
— Невъзможно, ваше превъзходителство, защото моят приятел се завърна от Европа едва миналия месец — отвърна дон Барехо.
— И се е отбивал в Панама?
Мендоса кимна с глава.
— Странна прилика! — отбеляза маркизът.
— Защо казвате това, ваше превъзходителство? — попита гасконецът, който вече прекрасно разбираше, че нещата се объркват.
— Защото на вълнолома в Панама видях един човек, когото от шест години не бях срещал и който странно много приличаше на вашия приятел.