Благополучно прекосиха водоема и скоро стигнаха до процепа, от който се вливаше водата с приятно бълбукане.
— Ще можем ли да минем, Дьо Гюсак? — попита дон Барехо, който вървеше последен.
— Няма да е трудно.
— Тогава пъхай се вътре. Защото това проклето куче все повече се приближава.
Дьо Гюсак вдигна свещта и се промъкна през процепа.
Както бе предположил, пред него се откриваше великолепен естествен водоем, почти кръгъл, доста обширен, за да могат да влязат в него няколко души. Водата се стичаше обилно по свода и стените и така подхранваше извора.
Дьо Гюсак направи няколко крачки напред, опипвайки предпазливо дъното, и изведнъж Мендоса и дон Барехо го видяха да се спира.
— Да не си видял някое дяволче? — попита страшният гасконец.
— Чух в края на водоема да се плиска вода.
— Но отникъде не духа вятър!
Вместо да отговори, Дьо Гюсак вдигна колкото се може по-нависоко свещта и започна да оглежда внимателно, но светлината не стигаше до края на водоема.
— И все пак — каза той — сигурен съм, че не съм се излъгал. Тъкмо в такива спокойни убежища обичат да се крият големите сладководни змии… Приятели, извадете сабите си!
Едва бе произнесъл тези думи и водите на езерцето, дълбоко едва петдесет сантиметра, се надигнаха внезапно, образувайки истинска вълна, и една чудовищна водна змия, подобна на страшните бразилски сукуруку с черни люспи се надигна, съскайки ядно. Тя бе по-дебела от човешко бедро и дълга поне осем метра.
Изплашени от неочакваната й поява, тримата авантюристи се отдръпнаха до стената, за да не попаднат между могъщите и смазващи извивки на влечугото.
— Стреляйте с аркебузите — извика Дьо Гюсак, като закрепи свещта в една цепнатина, за да освободи ръката си, както и за да избегне опасността да останат без светлина.
— Да не сте посмели! — извика дон Барехо. — Да не искате да привлечете испанците? Имаме саби и ще се бием с този пещерен обитател.
Змията, чийто сън бяха нарушили, показваше, че е страшно разгневена, но все още не смееше да нападне. Съскаше ядовито, повдигаше се и се спущаше, като размахваше опашка и се мъчеше да я обвие около краката на тримата мъже.
Положението беше страшно. Отвън на пресекулки достигаше лаят на проклетото куче, което водеше испанците, а вътре влечугото се готвеше да ги нападне.
Решили да излязат по някакъв начин от това нелепо положение, те се хвърлиха безразсъдно върху пещерния обитател, нанасяйки му отчаяни удари. Твърде лека, сабята на Мендоса отскачаше от люспите на чудовищното влечуго, без да успее да му причини нито една сериозна рана; но сабите на гасконците, по-солидни и по-тежки, съсичаха без грешка.
Ранено на десет места, влечугото бързо се изтощаваше и не можеше да се отърве от противниците си, които го атакуваха непрестанно, като зли овчарски кучета. Най-после дългото тяло се отпусна в момента, в който дон Барехо го довърши, нанасяйки му страшен удар по главата със сабята си.
Водата около биещите се бе станала червена, но тъй като отворът, през който изтичаше, бе доста широк, тя бързо се пречистваше.
— Гръм и мълнии! — извика дон Барехо, попивайки потта, която се стичаше по челото му. — Имам чувството, че съм се бил с дракон. Опасни ли са тези влечуги, Дьо Гюсак?
— Замълчи! — му каза Мендоса, като се наклони към отвора. — Испанците са тук.
Звънливият лай сега се чуваше близо до водоема. Кучето явно бе открило следата на бегълците и продължаваше да я следва със свирепо упорство.
— Като че ли повече се страхувам от овчарските кучета на испанците, отколкото от ягуарите! — добави дон Барехо. — Дали и тук ще успее да ни открие, Мендоса.
— Невъзможно — отвърна баскьт. — Ако седим кротко и не вдигаме шум, още веднъж ще се изплъзнем от неприятеля.
— Да видим дали е възможно да намерим местенце за сядане.
— Да потърсим — съгласи се Мендоса, който също желаеше да си отпочине.
Той взе свещта и обиколи извора. В дъното откри нещо като ниша, издълбана от водата, която можеше да ги побере и тримата.
— Ще се съберем — каза.
— Гръм и мълнии! Загаси свещта!
Овчарското куче, което водеше испанците, способно да надвие дори двама души, бе излаяло звучно три пъти и лаят му бе отекнал над водоема.
Свещта бе незабавно загасена и тримата авантюристи се сгушиха в нишата, насочили аркебузите си към отвора на пещерата, макар да се съмняваха доста, че барутът им е останал сух.
Навън, от брега на водоема се чуваха мъже да разговарят на висок глас.