Още не бе заглъхнал първият изстрел, когато дочу сержантът да вика колкото му глас държи:
— На оръжие! Флибустиерите! Бягайте!
Дон Барехо дочу викове, проклятия, после долови объркване и прибързани заповеди, след това изстрел от пистолет, както му се стори.
Внезапно една бяла сянка, следвана от човек, се изпречи пред него. Дон Барехо извика и се прицели с шестия аркебуз, който все още бе пълен.
— Проклето куче! — изкрещя. — Умри!
В мрака проблесна светкавица, последвана от жалостиво скимтене. Прочутото куче, водещо ариергарда, бе паднало, за да не се вдигне никога вече. Гасконецът се възползува от уплахата, обзела човека, който го водеше, за да изчезне с пет-шест скока в гората.
11. Отмъщението на маркиза
Докато дон Барехо бе успял да се изплъзне на маркиз ди Монтелимар, Мендоса и Дьо Гюсак, останали в гнездото, се бяха нахвърлили като обезумели върху женския кондор и след ожесточена борба бяха успели да отсекат главата му и да я хвърлят в гората.
С покрусени сърца бяха наблюдавали летежа на гасконеца, но щом го видяха плавно да се спуща към земята, те се успокоиха. Изобщо не можеха и да предположат, че проклетата птица ще се спусне точно сред биковете.
След като се отърваха от женския кондор, те в същност желаеха само едно: да потърсят смелия кръчмар.
Без да се замислят, че под дървото вероятно все още имаше бикове или пък испанци, те се наканиха да напуснат гнездото, когато видяха кондора, отвлякъл другаря им, да се появява над обширната гора и да се насочва към гнездото.
— Да слизаме бързо — извика Дьо Гюсак.
— Ти луд ли си! Ако ни нападне, преди да сме се спуснали на земята, знаеш ли какво страшно премятане ще падне! — Да му изпратим два куршума.
— В никакъв случай, приятелю. Преди малко дочух лая на кучето, това е знак, че испанците са наблизо. По-добре вземи сабята на дон Барехо.
Вместо да нападне гнездото, кондорът се бе издигнал на около петстотин метра и от високо бе започнал да описва кръгове, които малко по малко се стесняваха. Явно беше желанието му да се стовари с цялата си тежест върху гнездото, за да се опита да смаже двамата неканени гости.
Огромната птица се задържа на тази височина около пет-шест минути, после прибра криле и с мълниеносна бързина се спусна надолу. Но в момента, в който падаше над гнездото, неочаквано над гората отекнаха пет-шест изстрела от аркебуз.
Улучен от няколко куршума, кондорът се опита отново да се издигне нависоко, надавайки жестоки крясъци, но силите му постепенно го напускаха.
С прибрани криле той тежко падна точно натова място в тората, откъдето бяха стреляли. Чувайки изстрелите, Мендоса и Дьо Гюсак залегнаха в гнездото.
— Испанците ли са?
— Не могат да бъдат други — отвърна баскът.
— Да не са ни забелязали?
— Тогава щяха да стрелят по нас, а не по кондора.
— Чуваш ли кучето?
— Вече не го чувам.
— Сигурно води някой друг отряд — отбеляза Мендоса. — Въпреки това не ми се струва нашето положение да е много весело.
Той залегна и запълзя към ръба на обширното гнездо, откъдето със сигурност можеше да види испанците.
Тъкмо се канеше да си подаде главата, когато дочу човешки гласове.
— Ей, Алонсо! Виж къде е гнездото на кондора. Виждаш ли го?
— Да, Педро. — Може там да са малките на кондора. — Каквото и да кажете, след вечеря ще се опитам да се изкача по това дърво — заяви Педро. — Ще ми се да видя дали има малки кондорчета.
— Но нали вече намерихме две — обади се друг войник.
— Може да има още.
— Ти си магаре, Педро, и не познаваш тези птици. Но ако искаш да изпробваш мускулите си, ние, разбира се, няма да ти попречим.
Мендоса чу как сред войниците избухна смях. Ослушва се няколко минути и като не чу повече нищо, се осмели да надникне. Пък и той се намираше на такава голяма височина, че съвсем нямаше да бъде лесно да го забележат, особено между дългите клони на линията.
Недалеч от високото дърво към небето се издигаха облаци пушек. Вероятно за голяма уплаха на Мендоса испанците се бяха разположили на лагер. Баскът предпазливо отдръпна клоните и видя двайсетина души, които скубеха кондора и двете малки.
— Ако онзи любопитният дойде тук, ще ни разкрият — заяви бившият кръчмар.
— О, все още не се е качил, скъпи Дьо Гюсак, а по време на нощното изкачване могат да станат инциденти, например да се отчупи някой клон, предварително умело отрязан! Преди луната да се покаже, ще се заема с тази работа и съвсем не би ми се искало да бъда на мястото на този посетител на гнезда.