Заклевам я да пази тайна. Тя е моя прислужница от години: би трябвало да знае, че никога не бих си позволила безчестно поведение. Казвам ѝ, че съм омъжена жена и ѝ показвам пръстена си и воала, които нося като знак, че съм съпруга. Казвам ѝ, че пазя на сигурно място в кутията си за бижута писмото с предложението на Нед за брак и завещанието му, в което ме назовава като своя съпруга. Обяснявам, че бебето ще бъде следващият наследник на трона, а тя ми казва, че една жена може да преброи колко време ще мине до раждането. Казва, че се броят десет месеца от последния месечен цикъл, и че ще мога да определя дали детето ще е момче или момиче по това как лежи в утробата и по това, какво ми се яде — сладки или солени неща. Ако изпитвам гадене като при морска болест в първите месеци, бебето няма да загине по море. Ако отстраня котенцата от покоите си, ще бъде почтен мъж. Мисля си, че половината от това сигурно са глупости, но това е единствената помощ, с която разполагам.
Трябва да разчитам на нея да ми помогне. Тя може да пресметне заедно с мен кога ще се роди бебето, ако изобщо има бебе, може да ми помогне да скрия прилошаването си. Казва ми, че в това няма да има нищо трудно, но точно сега сестра ѝ е болна у дома и там имат нужда от нея. Давам ѝ позволение да замине за седмица, за да помогне с прибирането на сеното, и после тя просто се изпарява.
Просто ей така! Изобщо не се връща при мен, макар че е на служба при мен от години, и това ме кара да си дам сметка, че наистина съм в много голяма беда. Щом мистрес Лий ме напуска без предупреждение, бяга от двора и от доходоносната служба заради тайната ми, тогава това сигурно е опасно бреме. Щях да ѝ платя цяло състояние да остане с мен и да ми помага — щях да ѝ дам цялата кесия със злато от Нед, — но тя предпочете да бъде далече. Или ме мисли за опозорена, или за заплашена от истинска опасност, и какъвто и да е случаят, не иска да има нищо общо с мен, и аз отново съм съвсем сама.
Само да имах някой, който да ми помогне да реша как да постъпя! Пиша отново на Нед чрез английския посланик в Париж, макар че дори не зная дали още е там. Съобщавам му, че конопарчетата са добре и за комичната преданост на мопса Джоу — тя сякаш разбира, че имам нужда от приятел. Започнала е да спи на леглото ми и не мога да се размърдам, без да дойде да подуши лицето ми. Съобщавам му, че кралицата и Робърт Дъдли се държат като съпруг и съпруга в първите изпълнени с опиянение месеци от брака. Пиша му, че мистрес Лий е избягала и си нямам никого, който да ме посъветва. Казвам, че не зная със сигурност в какво състояние съм, но че бих била много по-щастлива, ако е тук. Не искам тонът ми да е жалостив, сякаш го умолявам да си дойде у дома, но наистина чувствам, че съм самотна с тревогата си и без съпруг, а сега се нуждая от него толкова много.
Не получавам отговор.
Зная, че има десетки причини да не ми отговори, но, разбира се, се опасявам, че ме е забравил или се е влюбил в някоя френска папистка. Ами ако прекрасната вдовстваща кралица Мери се е увлякла по него и иска да го отведе в Шотландия като свой крал-консорт, и няма да го видя в Лондон никога повече? Пиша отново, и макар че чакам ли, чакам, няма отговор.
— Моето момче и вашият приятел Нед Хартфорд продължават към Италия — отбелязва Уилям Сесил пред мен, сякаш това е приятна новина. — Освен ако не ги повикаме у дома. Какво мислите, лейди Катрин? Да им кажем ли да се връщат и да зарежат забавленията си?
Иска ми се да кажа: наредете му да дойде! Вместо това поглеждам към връзките на обувките си над гладкото очертание на корсажа си, и усещам как ме сърби коремът, притиснат здраво към банелите.
— О, кажете им да се забавляват! — възкликвам великодушно. — Тук всички сме щастливи, нали?
Уилям Сесил не е щастлив тук. Разбирам това по дълбоката бръчка между веждите му, по усещането, че сякаш лъже, когато се включва в безгрижното бъбрене на придворните. Бои се от завръщането на Мери, кралицата на шотландците, в нейното кралство. Притеснява го това, че Елизабет, една кралица, има намерение да предаде трона си на друга кралица, сякаш не е имало Адам, създаден в Рая, сякаш жените могат да посочват наследниците си, сякаш е редно наследниците им да бъдат жени. Омразна му е мисълта за папистка наследница на английския престол — това ще разруши делото на живота му по утвърждаването на Англия като протестантско кралство, — но Елизабет няма нищо против красивата ѝ братовчедка да бъде близо до нея. Сесил вижда в лицето на Мери, кралицата на шотландците — или в лицето на който и да било папист — свой враг по отношение на религията, твърдо решен да преобърне делото на живота му. Но знае, че е достигнал предела на властта си. Не може да убеди кралицата да мисли за своята братовчедка Мери като за враг. Не може да я убеди да се омъжи за подходящ кандидат. Не може да я застави да забременее. Тя няма да дари страната със син. А аз толкова се страхувам, че ще го сторя. Толкова ме е страх, че съм на път да дам на страната син и наследник с кралска кръв, а никой не знае за това освен мен. И дори аз не съм сигурна.