— Какво държиш под наметката си? — пита той внезапно.
— Това е котето ми, на име Рибън — казвам.
Той не се усмихва на красивия бял котарак.
— Що за нелепост — казва. — Внимавай да не го видят хрътките ми: ще го разкъсат.
— Писмо за лейди Катрин — казва неговият главен отговорник за поднасянето на храната и ми връчва писмо с фамилния герб на Пемброук. — Вестоносецът чака отговор.
— О, наистина ли? — ободрява се чичо ми в миг. — Пише ти Хенри Хърбърт, нали? Баща му разговаря с мен неотдавна. Каза, че може да помислят за подновяване на годежа ви. Отвори го, момиче.
— Предпочитам да го прочета по-късно — казвам. Устата ми е много пресъхнала.
Той се засмива.
— О, не се смущавай от мен — казва, обръща се към отговорника и започва да обсъжда с него приготовленията за вечерята на кралицата, докато аз разчупвам печата и разгъвам единствения лист.
Мадам, моля да ми изпратите незабавно, по настоящия приносител, онези писма и подаръци заедно с портрета ми, който Ви изпратих, или, в противен случай, ясно Ви предупреждавам, че ще Ви разоблича пред цял свят, тъй като сега вашето развратничество, слава Богу, е добре известно на мен и забелязано от още десетки хора.
Имам чувството, че ще повърна. Чета думите и ги препрочитам. Той знае, че съм на път — нима си въобразява, че нося портрета му със себе си навсякъде? Горкият глупак: предполагам, че да. Колко е суетен — помислям си напосоки. Колко глупав. Колко се радвам, че няма да се оженим — а после си помислям: о, Боже, ако няма да се женим, ако смята да ме разобличи като блудница, какво ще правя?
— Наред ли е всичко? — иска да разбере чичо ми. — Не изглеждаш особено щастлива? Кавга между влюбени?
— Всичко е наред — казвам, запъвайки се при изричането на лъжата.
Ако Хенри не си получи обратно писмата и обяви, че съм любовница на Нед, тогава ще изгубя благоразположението на кралицата, а чичо ми и всичките ми роднини ще го изгубят заедно с мен. Мери ще трябва да напусне двора, и къде ще отиде? Няма да получаваме заплащане като дами на кралицата, няма да получаваме подкупи от просители, нито подаръци от нея. Моят позор ще съсипе цялото ми семейство. А къде ще се роди това бебе, и кой ще плаща за издръжката му?
— Всичко е наред — оголвам зъби в безрадостна усмивка. — Всичко е съвсем наред.
— Добре, добре — казва той бодро. — Ще поискаме от кралицата разрешение двамата с Хенри Хърбърт да се ожените, навярно докато е отседнала тук. Ако тази вечер мине добре, и тя е в добро настроение, а? Само да видите колко огромен е марципаненият ми замък! Само дано успеят да го пренесат от готварницата, без да го изпуснат! Казвам ти, направо не си намирам място от вълнение! Време е да се омъжиш, млада Катрин.
— Не още — преглъщам надигаща се жлъчка. — Все още недейте да говорите с кралицата, умолявам ви. Милорд Хенри е недоволен от мен заради нещо дребно. Трябва да му изпратя малък подарък. Ако успея да изпратя прислужницата си до Уестминстър, тя може да ми го намери.
Той се разсмива.
— О, млада любов! Млада любов! Такива трудности си създавате! Изпрати му притисната между страниците на книга роза от живия ми плет и това ще е повече от достатъчно за него, ще видиш. А аз ще се застъпя за теб пред кралицата, когато е в добро разположение на духа, веднага щом ми дадеш знак.
— Ще дам — казвам лекомислено. — Дотогава не говорете. Ще ви дам знак.
Той ме потупва по рамото.
— Върви да се преоблечеш в най-хубавата си рокля — казва. — Ще устроим за нейно величество вечеря и забавления, които ще помни през цялото си царуване.
— Ще отида — казвам послушно. — Благодаря, чичо. Много благодаря.
— И прибери всичките си домашни животни в конюшните — казва той. — Няма да търпя да цапат новата ми къща.
Държа Рибън в пътната му кутия, защото е ужасно лекомислен и има навика да изчезва, но тайно вмъквам кучето Джоу и маймуната господин Носльо в покоите си и им оставям на разположение стаята си. Бог да ги благослови, те са единствените създания на света, които държат на мен. Няма да ги оставя в конюшните, каквото и да казва чичо ми.
Изкарвам вечерта като уморен стар актьор, играейки ролята си на любима племенница на чичо си, втора най-любима братовчедка на кралицата — след Мери, кралицата на шотландците, — и нейна назована наследница, с машиналната точност на човек, който ходи насън. Не мога да измисля какво да направя. Не мога да измисля кой би могъл да ми помогне. Не мога да възпра Хенри Хърбърт да оповести позора ми пред баща си, а после — и пред останалия двор. Дори да можех да намеря проклетите му подаръци за спомен и да му ги изпратя навреме, гордостта му е толкова наранена, суетата му — толкова засегната, та се съмнявам, че това ще го накара да си мълчи. Затова трябва да помисля — ако проговори и ме посрами, тогава кралицата ще узнае моментално, а също и Уилям Сесил, и Робърт Дъдли, и лейди Клинтън, и чичо ми, и доведената ми баба Катрин Брандън и леля ми Бес Сейнт Лоу, и всички, които ме даряваха с благосклонността си в миналото, ще ме намразят, задето съм разпуснато момиче и лъжкиня.