Помислям си: трябва да кажа на някой, който може да бъде мой приятел и да застане между мен и кралицата. Трябва да избера някой от всички тези двулични, себични придворни. Трябва да намеря един човек, когото мога да обременя с ужасната си тайна, и да се надявам, че ще ме подкрепи.
Бих могла да кажа на Уилям Сесил — той е най-добрият съветник, когато се налага да се справиш с кралицата, и ме подкрепя като протестантска принцеса и наследница. Против всички паписти е, така че винаги ще предпочита мен пред Мери, кралицата на шотландците, или Маргарет Дъглас. Аз съм единствената протестантска принцеса. Обещал е да подкрепя каузата ми. Но не мога да му кажа. Просто не мога. Не бих могла да погледна в онези кафяви очи, кротки и тъжни като на куче, и да му кажа, че го лъжа от месеци, че съм се омъжила тайно и съм легнала със съпруга си, а сега съм го изгубила и той е заминал — кой знае къде, със сина на самия Сесил, — оставяйки ме да се изправя пред гнева на кралицата сама. Прекалено е. Не мога да го кажа. Не мога да се заставя да изрека думите. Твърде посрамена съм, за да се изповядам на мъж като Уилям Сесил.
— Добре ли си? — сестра ми Мери е до мен, вдигнала е поглед и се взира в лицето ми. — Направо си позеленяла.
— Гади ми се — казвам. — Не ме гледай. Не искам никой да ме гледа.
— Какво става с теб напоследък? — пита настойчиво тя. — Ужасно си неспокойна.
Примигвам, за да прогоня от очите си внезапно появилите се сълзи.
— И все плачеш! — недоволно казва тя. — Да не би Нед да те е напуснал?
— Да — казвам и думата пада от устата ми като камък, когато осъзнавам истината. — Каза, че щял да пише, а не писа. Каза, че щял да отсъства няколко седмици, а го няма от месеци. Не отговаря на писмата ми и дори не зная къде е. Така че всъщност мога да кажа, че ме остави. Остави ме преди цяла вечност. И не зная какво да правя без него.
— Хенри Хърбърт? — предлага тя.
— Той ми се гневи, задето съм влюбена в Нед. Знае всичко за това.
Тя присвива красивата си уста.
— Не можеш ли да бъдеш щастлива без нито един от двамата?
— Бяхме си дали обещание — казвам. Дори сега не мога да кажа истината даже и на сестра си. — Чувствам се злепоставена.
Мери вдига лице към мен и избухва в смях.
— За Бога! Родната ни сестра умря на дръвника заради Словото Божие. Ето това означава да бъдеш изложена на риск. Тя умря, защото беше дала дума пред Бога и не желаеше да се откаже от нея. Нима ще допуснеш животът ти да бъде съсипан заради едно дребно обещание? Любовно обещание? Към мъж? Просто забрави обещанието си! Наруши го!
— Това изобщо не е същото като с Джейн — казвам.
— Разбира се! Най-добре е много да се стараем изобщо да не бъдем като Джейн. По-добре е да живеем за радостта и да се стремим към удоволствие. Онова, на което смъртта на Джейн би трябвало да ни научи, е че животът е скъпоценен и всеки ден е дар, който трябва да ценим. Измени на думата си! Наруши клетвата си! Оттегли обещанието си!
— Не на това искаше да ни научи тя — казвам, сещайки се за „Научи се как да умираш“.
— Не мисля, че тя беше много добра учителка или много добър пример — казва Мери дръзко.
Толкова съм потресена, сякаш Джоу внезапно се е изправила на задни крака и е заговорила. Нямах представа, че малката ми сестра изобщо е мислила за това. Винаги съм считала, че е твърде малка да разбира случилото се с Джейн и — за свой срам — смятах, че поради дребното си телосложение тя изобщо не чува всички обсъждания и спорове, които бушуват толкова нависоко над красивата ѝ шапчица.
Тъмните ѝ очи заискряват от раздразнение, а после тя се усмихва.
— Ще открия собствената си философия и ще живея собствения си живот — казва ми тя. — И няма да се боя от нищо.
Подминава ме и някой я кани на танц. Виждам я как се подрежда в редица с другите момичета, които са два пъти по-високи от нея, но не са и наполовина толкова красиви, а нито една от тях — толкова умна. Мисля си за нея — висока по-малко от четири фута, но напълно безстрашна, и си помислям: не мога да съобщя на кралицата, не бих могла да съсипя бъдещето на Мери.
Мисля, че ще кажа на леля ни Бес — лейди Сейнт Лоу. Не е най-отзивчивата и състрадателна жена на света, но обичаше майка ми и ми обеща приятелството си. На погребението на майка ми каза, че мога да се обръщам към нея. Тя е жена с огромен опит, омъжвала се е за трима мъже, изгубила съм бройката на децата ѝ. Тя ще знае признаците на бременността и колко време трябва, за да се роди едно бебе. Сигурно разбира как любовта може да те тласне отвъд границата, която навярно не би трябвало да преминаваш. Освен това е приятелка и довереница на Елизабет. Ако приеме добре новината ми, тогава нима не може да предаде признанието ми и да оправи всичко?