Взела съм решение, но не мога да намеря подходящия момент или дори подходящите думи. Не смея да говоря открито, когато сме под покрива на чичо ми: за мен е непоносима мисълта, че рискувам да му навлека позор. Ако Елизабет се ядоса, ще излее яростта си върху всички и не мога да го изложа на пороя от остри, язвителни думи, който тя отприщва, когато смята, че с нея са се отнесли нечестно. Затова чакам, докато лятната обиколка на двора бавно продължава на изток, ден след ден, през влажни дни и летни бури, една нощ има толкова силна гръмотевична буря, че комините се люлеят по покривите и всички мислят, че светът свършва, докато стигаме до Ипсуич, и тогава усещам болка, нова болка, която се стрелка от слабините към ребрата ми, и си помислям: о, Господи, тялото ми се разкъсва, трябва да кажа на леля Бес и да намеря лекар или тази тайна ще ме погуби, докато бебето излиза от мен.
Къщата на господин Мор
Хай Стрийт, Ипсуич, лятото на 1561 г.
Изчаквам до настъпването на нощта, макар че през това лято дворът е толкова весел и безгрижен, че Елизабет си ляга едва към полунощ. Но когато настава пълна тишина и слугите заспиват на сгъваемите маси в голямата зала на къщата на градския първенец, или увити в наметалата си край голямото му огнище, оставям Джоу, хъркаща на възглавницата ми, господин Носльо до нея, и котарака в кошницата му, промъквам се до покоите на семейство Сейнт Лоу, потропвам на вратата, и когато чувам леля Бес да се обажда: „Кой е?“, се вмъквам вътре на пръсти.
Тя седи в леглото по нощница и чете Библията си на светлината на свещ, под брадичката ѝ е завързана нощна шапчица. Слава Богу, спи сама. Ако имаше компаньонка, нямаше да мога да кажа нито дума. Съпругът ѝ е потеглил преди двора. Той е капитан на стражата на кралицата и главен иконом и трябва да се увери, че мястото, където ще отседнем следващата нощ, отговаря на строгите изисквания на Елизабет. Така че Бес, съпруга само от две години, е разделена от съпруга си, за да може Елизабет да се настани с любовника си в най-големия лукс, който сър Уилям Сейнт Лоу може да уреди. Така се въртим всички около нея, около тази кралица, на която е толкова трудно да се угоди, сякаш не е отгледана в малка къща, и не е била щастлива, ако успее да се добере до стари дрехи за доизносване, лишена от име, титла и приятели.
— Кой е? — пита Бес, а после, когато ме вижда, се усмихва: — О, Катрин, скъпа моя. Какво има? Зле ли ти е?
Затварям вратата зад гърба си и отивам до леглото.
— Лельо Бес… — започвам, а после чувствам, че не мога да кажа нищо, не мога да ѝ разкажа нищо. Не мога да се заставя да изрека нито дума.
— Какво има, Катрин? Какво има, скъпа? — пита тя. Изглежда загрижена. Помислям си, че ако имах майка, която ме гледаше така, щях да мога да ѝ кажа всичко.
— Аз… аз…
Очите ѝ се присвиват.
— Какво има? — пита настойчиво тя. — В беда ли си?
В отговор разтварям тежките дипли на нощната си роба. Под нея бялата ми ленена нощница прилепва към закръглените ми гърди, към налятата ми талия. Тя може да види недвусмислената извивка на издутия ми корем, малката очертана трапчинка на пъпа ми, която се е издала навън, макар да съм пристегнала корсажа си.
Тя затиска уста с двете си ръце, а над пръстите ѝ кафявите ѝ очи се разтварят широко в ням писък.
— Мили Боже, какво си направила? — прошепва тя.
— Омъжена съм — казвам отчаяно.
— Какво? За Хенри Хърбърт ли?
— Не, не, обещах му единствено от отчаяние, но той знае за това.
— Мили Боже!
— Омъжена съм за Нед Сиймор.
— Така ли?
— Да. Но той замина и не ми пише.
— Отрича женитбата?
— Не зная. Надявам се, че не.
— Знае ли за това?
— Не знам. Не бяхме сигурни. Джейни знаеше.
— От каква полза е това за когото и да било? — пита гневно лейди Бес. — Тя е мъртва, а той е изчезнал. Някой друг знае ли? Уилям Сесил?
— Не, не, не можех да му кажа. Не можех да кажа и на лейди Клинтън, и…
— За какво, по дяволите, ти е да казваш на мен? — изсъсква тя, все още с ръце върху лицето. — Защо, по дяволите, реши да кажеш на мен?
— Мислех, че ще ми помогнете?
— Никога! — заявява тя.
— Но, лейди Сейнт Лоу — майка ми… вашето старо приятелство? Вие ми обещахте…