Мисля си, че това могат да бъдат само Уилям Сесил или Робърт Дъдли: никой друг не разполага с това, което лейди Бес нарича „възможности“, сякаш всички ние сме скъперници, които пазят репутацията си като натрупано богатство. Не мога да се принудя да говоря за ухажване и тайни обещания с Уилям Сесил. Той е толкова стар и толкова изключително почтителен: говори с мен като любящ чичо. По-скоро бих признала на истинския си чичо Грей, отколкото да кажа на Уилям Сесил. Освен това той вече ме попита и аз го лъгах безочливо през цялото време на тази дълга бременност, и той няма да забрави това. Но Робърт Дъдли винаги се е държал любезно с мен. Сприятели се с Нед, признава положението ми на престолонаследница. Възстанови репутацията си, след като уби съпругата си: никой в страната не се ползва с по-голямо доверие в двора и не разполага с по-големи възможности. Притежава десетки къщи, които кралицата му е подарила — нима не може да ме скрие в една от тях? Решавам да му кажа на сутринта, а после отново лягам и се опитвам да спя.
Обръщам се, после се преобръщам на другата страна. Безсмислено е да лежа в леглото си. Тежко се мятам ту на една, ту на друга страна като изхвърлен на брега кит, но не мога да се наместя удобно, понеже бебето притиска сърцето ми, така че едва мога да дишам, и се отпуска тежко в корема ми, така че се налага да стана отново, за да се облекча в нощното гърне. Умът ми препуска, усещам туптене в ушите си, сякаш съм в опасност. Няма да мога да заспя, докато не призная на Робърт Дъдли и той не ми обещае убежище. Сигурна съм, че си ляга късно. Казвам си, че ще отида при него веднага и ще му съобщя незабавно, ще хвърля състоянието си в ръцете му, а съдбата си — на неговата милост.
Решителността ми ме отвежда до вратата му и аз потропвам тихо на нея. Тя се отваря бързо, сякаш някой е стоял нащрек от другата страна, и камериерът на Робърт, Тамуърт, поглежда навън в галерията.
— Лейди Катрин! — възкликва тихо той, излиза навън, хваща ме за ръката и ме дръпва вътре. — Не стойте там, някой може да ви види.
Затварям вратата зад гърба си и виждам някой да се размърдва в голямото легло с балдахин.
— О, добре дошла! — възкликва Дъдли весело, отмята завивките и застава до леглото, чисто гол, сякаш очаква любовница. Когато вижда, че съм аз, сепнато се дръпва назад при вида на зашеметеното ми лице, и дръпва част от завивките си, за да ги увие около кръста си. Голите му рамене са широки, а гръдта му е мускулеста и яка. Не мога да не се запитам коя ли жена е очаквал, гол в леглото си, така смугло красив, задрямал, докато тя успее да дойде при него. Не мога да не отбележа, че е добре сложен и си помислям, че всяка жена би се радвала Тамуърт да я отведе до това легло, както очевидно е свикнал да прави.
— Можеш да си вървиш, Тамуърт — казва Дъдли кратко. — Чакай отвън, пази на вратата.
Тамуърт намята плаща над нощната си риза и излиза през вратата. Чувам как столът изскърцва, когато той сяда в галерията да пази усамотението ни и отбелязвам, че това е нещо привично за него.
Робърт хвърля поглед към другата врата на спалнята си и казва:
— Говорете по-тихо.
— Това стаята на кралицата ли е? — Едва мога да повярвам, че дори по време на пътуването на двора те имат съседни стаи със свързваща врата — следователно всички клюки трябва да са верни.
— Няма значение. Говорете по-тихо — той пристъпва безшумно до свързващата врата и плъзва добре смазаното резе, за да я заключи. — Какво искате, лейди Катрин? Не би трябвало да сте тук.
— В беда съм, в ужасна беда съм — отвръщам.
Той кимва.
— Каква?
Почти нямам представа откъде да започна.
— С Нед Сиймор бяхме тайно сгодени — подемам.
Тъмните му очи са приковани върху лицето ми.
— Глупаво — казва кратко.
— После се оженихме тайно.
Той присвива очи.
— Лудост.
— После той замина за Франция, а сега е в Италия с Томас Сесил.
Сега той не казва нищо, просто ме гледа.
— А аз очаквам дете.
Челюстта му увисва.
— Мили Боже.
— Знам — гласът ми трепери, но поне този път не плача. Мисля си, че съм стигнала до някакво място отвъд сълзите. Паднала съм възможно най-ниско: съобщавам позорна тайна на любовника на кралицата, в стаята му след полунощ. И това е единственият начин, който мога да измисля с надеждата да преживея тази ужасна поредица от събития.