Къщата на коменданта, Тауър
Лондон, лятото на 1561 г.
Когато ставам на сутринта и поглеждам през обкованите с олово стъкла на малкия прозорец, виждам моравата, където построиха ешафода и обезглавиха сестра ми. Ако примижа и се извърна много наляво, мога да видя параклиса, където погребаха отсечената ѝ глава до дребното ѝ посечено тяло. Спя в леглото, което бе нейно, когато беше кралица. Плача във възглавниците ѝ. Седя в стария ѝ стол. Гоблените, окачени по стените, са тези, които висяха в спалнята ѝ.
От другата страна, отвъд Бялата кула и извън полезрението ми, са конюшните, където тя положи ръка върху поводите на коня на баща ни и го умоляваше да не я изоставя. Чувам металическия звук на портата, която се отвори пред него в онзи ден. Това е мястото, на което сестра ми бе коронована, където стана жертва на измяна и където умря. Баща ми също е погребан тук. Това е мястото, на което Елизабет, с изключителна жестокост, избра да ме затвори.
Тя избра внимателно момента, като безсърдечна механична кукла, каквато е всъщност. Усмихваше ми се по време на пътуването, махаше на тълпите край пътя. Проявяваше благосклонност към мен пред испанския и френския посланик. Не каза нищо, дори на Робърт Дъдли, когато той ѝ съобщи новината, която отключи ревнивата ѝ ненавист. Тя даде на всички — дори на мен — да разберем, че все още съм наследница, точно както бях преди той да ѝ предаде признанието ми, че съм нейна братовчедка, нейна придворна дама, фаворитка, момиче, на което гледа като на своя дъщеря. Всъщност тя се държеше така, сякаш той не бе казал нищо, сякаш не бе чула нищо. Сякаш никога не бе направено признание, и Бес Сейнт Лоу и Робърт Дъдли също не бяха казали нищо.
Тя ми позволи да се върна по-рано в Лондон и — когато можеше да действа лесно и бързо, тайно и без никой да ѝ попречи — нареди да ме арестуват и затворят под ключ в тези три стаи, с изглед към Тауър Грийн, където обезглавяването на сестра ми се разиграва отново и отново в представите ми всеки път, щом погледна навън през прозореца.
Разбира се, тя няма да ме обезглави. Не съм толкова страхлива, че да си представям, че нещата са по-лоши, отколкото са в действителност. Тя се гневи, но аз не съм извършила престъпление. Ще ме държат тук, в относително удобство, с домашните ми животни и дамите ми, докато се роди бебето, докато Нед се прибере у дома, а после двамата ще я помолим за прошка и ще бъдем освободени и ще трябва да отидем да живеем тихо в Хануърт, докато тя забрави или ми прости. В най-лошия случай ще се отнася с мен така, както с нашата братовчедка Маргарет Дъглас — с подозрение и неприязън. Подобно на нея, ще отгледам своя син, в чиито вени тече кръвта на Тюдорите, и ще се смея тайно.
Независимо дали това ми харесва или не, ако родя момче, то ще бъде следващият крал на Англия: моите права ще преминат към него. Това може да направи Елизабет по-мила към мен, тъй като тя ще може да го възпита като свой наследник, и тогава никой не може да настоява тя да се омъжи. Но, тъй като става дума за Елизабет — безплодна Тюдор от тираничен род, — то може да я накара да ме намрази още повече, мен, по-красивата и по-млада братовчедка, сторила онова, което тя не може. С Елизабет човек никога не може да бъде сигурен. Не мога да предположа какво мисли. Никога не бих си представила, че ще хвърли в затвора жена, кого трябва всеки момент да роди, и не е сторила нещо по-лошо от това да се омъжи за младия мъж, когото обича.
Докато тя утвърждава управлението си, цялата страна и аз осъзнаваме, че тя е едновременно могъща и безскрупулна. Наистина смятам, че тя е тиранин, не по-добра от баща си, но не се боя, че ще ми стори нещо по-лошо от това да ме задържи в този позорен плен до раждането на сина ми. Иска да бъда унизена, и триумфира. Всъщност наистина ме унизи много.
— О, не, тя подготвя нещо далеч по-лошо — казва сестра ми Мери, като се покатерва в един от високите ми столове за хранене и се обляга назад: малките ѝ крачета стърчат пред тялото.
— Какво може да бъде по-лошо? — питам.
Мери е единственият ми посетител, въпреки че дворът се е върнал в Лондон, и е придружена от жена, която със сигурност ще ни шпионира и ще докладва всичко, което кажем. Никой друг не идва да ме види. Позволено ми е да ме обслужват три дами, изпратени са ми роклите ми и блюдата ми с фамилния герб и сребърните ми вилици, конопарчетата, които Джейни ми подари, в тяхната клетка. С мен са и половин дузината кученца на Джоу в тяхната кошница, а Джоу наглежда всички тях, докато Рибън наблюдава нея. Господин Носльо изучава стените и огнищата на трите стаи отново и отново, обикаля отново и отново, отива от гоблена до полицата на камината, от масата — на пода, и отново високо горе. По-мъчно ми е за него, отколкото за мен самата, тъй като господин Носльо обича огряната от слънцето градина, а тези стаи са винаги тъмни и задушни през деня и студени нощем.