Тауър
Лондон, есента на 1561 г.
В малката къща на коменданта е горещо и задушно, а не ми позволяват да излизам от стаите си, нито да се разхождам в градината, нито да се качвам на плоския покрив на близката кула, където бих могла поне да подишам малко въздух вечер и да виждам как слънцето залязва.
Всеки ден комендантът на Тауър, сър Едуард Уорнър, идва в стаята ми и ме пита кой е знаел за нашата любов с Нед и кой е знаел, че сме женени, кой е бил свидетел на годежа и женитбата, и кой ни е насърчил да го направим и да го пазим в тайна.
Задава същите въпроси отново и отново, докато господин Носльо дращи по каменните стени и нещастно къса разнищения ръб на гоблена, люлеейки се печално на висящия край, сякаш е въже и той бие траурна камбана.
Отново и отново казвам на сър Едуард, че сме били просто двама млади влюбени, свидетелката беше Джейни, че никой друг не знаеше, освен може би слугите, и, разбира се, свещеникът, а той записва всичко много внимателно и казва, че свещеникът ще бъде издирен и че трябва да се надявам онова, което той каже, да потвърди думите ми. Казвам, че кутията ми с книжа, доказваща всичките ми твърдения, е в кралското хранилище за скъпоценности и ще я намерят, стига само да я потърсят. Казвам, че вече съм разказала всичко това на Робърт Дъдли, а комендантът казва, че това е отбелязано. Пита какво съм казала на Бес Сейнт Лоу, и аз се запъвам, спомняйки си тъмнината, която последва внезапното духване на свещта.
— Бес Сейнт Лоу? — повтарям, със слаб глас.
— Арестувана е за разпит — казва той печално. — Всъщност аз лично я разпитах за ролята ѝ в тази конспирация.
— Мили Боже, и тя ли е тук?
Той кимва.
— Заподозряна в предателски заговор с вас.
— Сър Едуард! Това е толкова погрешно! Аз просто ѝ казах, че очаквам дете и я моля да ми помогне, защото беше приятелка на майка ми! Бог е свидетел, че не е имало никакъв заговор. Тя изкрещя, че изобщо не е бивало да идвам при нея и ме отпрати от стаята си. Не пожела дори да говори с мен, когато бях в беда.
Той записва това, много бавно, дума по дума. Налага се да прехапя устна, за да прикрия нетърпението си.
— Сър Едуард, наистина, кълна ви се, това е история, в която има само любов и може би лекомислие, но когато видя Нед…
— Граф Хартфорд се прибира от Франция — казва ми той.
Коленете ми внезапно се подкосяват, търся опипом стола зад гърба си и се отпускам в него.
— Трябва да седна — прошепвам. Дъхът ми секва при мисълта да го видя отново. Забравям, че сме в такава беда. Мога само да мисля, че той си идва у дома, при мен.
— Той се прибира у дома?
— Наредено му е да се прибере у дома за разпит.
— Питайте го каквото щете! — възкликвам тържествуващо. — Той ще каже същото като мен.
— Ще го питам — казва той, по-мрачен от всякога. — Защото ще дойде тук. Той също е арестуван.
Довеждат Нед по здрач, под прикритието на тъмнината, чувам тежките стъпки на ботуши по калдъръма под прозореца ми. С него вървят много затворници, окръжени от стражи, плачеща жена със сведена глава, вкопчена в ръката на друг мъж, някой, който роптае и изостава, мъж, преметнал ръка през нечие рамо. Сигурно са около дузина, арестувани всички заедно.
Отначало не разбирам кои са тези хора. После осъзнавам с нарастващ ужас, че Елизабет е наредила да арестуват Нед и слугите му; брат му, снаха му, доведения ми баща, Ейдриън Стоукс, слугите ми, дами от спалнята на кралицата; слуги на Бес Сейнт Лоу: всеки, който някога ме е познавал, е арестуван за разпит. Кралицата ни преследва, както баща ѝ подлагаше на гонение семейство Поул — до последното малко момче. Хранилището за скъпоценности е претърсено за кутията с книжата ми, покоите ми са изтърбушени и претърсени. Сандъците на Нед от Франция са конфискувани, а къщата му в Лондон — претършувана от избата до тавана. С цялата мощ на огромната си шпионска система Елизабет е предприела огромна операция за изкореняването на обширен заговор. Шпионите на Сесил търсят връзка между поддръжниците на сестра ми Джейн, съюзниците на Испания, враговете на Елизабет и всеки, който би предпочел законен наследник на трона пред жена, която официално е била обявена за копеле. Кралицата е убедила сама себе си, че има заговор, организиран от протестантите в Англия и испанците в чужбина, целящ да постави мен на английския престол и да попречи на Мери Стюарт изобщо някога да стане кралица и да предаде страната в ръцете на френските си роднини.
Стражите около Нед спират за миг при портата на къщата на коменданта, а после влизат, изчезвайки от погледа ми. Мисля си, че ще го доведат в моите стаи, за да живее с мен, и хуквам към вратата, сякаш бих могла да я разтворя широко, а после си спомням, че съм заключена вътре, и отстъпвам назад. Подръпвам надиплената си рокля: толкова се страхувам, че ще се стресне от наедрелия ми корем. Той обичаше тясната извивка на талията ми — дали ще му се видя грозна в тези последни дни на бременността си? Нагласям косата си, оправям шапчицата си. Отивам да седна в стола си, а после се изправям отново, до огнището. Иска ми се да заудрям по вратата в нетърпението си да го видя.