Малката ми сестра Мери ме посещава и носи кошница млади аспержи.
— Някой ми даде това от градината си — казва уклончиво и с усилие вдига кошницата и я слага на масата. — Помислих си, че готвачът на коменданта може да ти ги задуши с прясно масло.
— Ще го направи, благодаря ти — казвам. Навеждам се да я целуна и тя се покатерва на пейката в прозоречната ниша. — Това прозорецът на Нед ли е? — пита и поглежда отсреща към Бялата кула, където на една от пантите се развява син шал.
— Да. Сутрин окачва шал, за да ми покаже, че е добре, а аз правя същото — казвам. — Ако е болен, ще окачи бял шал, а ако бъде освободен, там няма да има нищо.
Тя кимва. Не пита какъв флаг ще бъде развян от прозореца, ако новините са лоши. Никой в Тауър не иска да се готви за лоши новини. Единствено сестра ми Джейн имаше куража да очаква смъртта си и да ми пише да се науча да умирам.
— Дворът напуска Лондон — казва тя. — Аз също трябва да замина. Тя не се държи грубо с мен, а сякаш нямам нищо общо с теб и изобщо не съм нейна сродница. Отнася се с мен като с коя да е от дамите си. Харесва всяка от тях повече от мен: обръща повече внимание на джуджето Томазина. Придружавам навсякъде двора и се храня заедно с дамите. Тя почти не говори с мен и често не забелязва присъствието ми. Но с други се държи далеч по-лошо.
— О, към кого се отнася по-зле? — питам, заинтригувана.
— Например към братовчедка ни Маргарет Дъглас — казва Мери тихо. — Тя е под домашен арест в Чартърхаус в Шийн, заподозряна в измяна.
Заглушавам ахването си, като затискам устата си с ръка.
— Още една задържана братовчедка? И то в старата ни къща?
— Казват, че се опитвала да уреди брака на сина ѝ Хенри Стюарт с Мери, кралицата на шотландците.
— Опитвала ли се е?
— Почти със сигурност, но защо да не се опита? Това би бил прекрасен брак за него, подходящ брак за нея, а един англичанин като крал-консорт в Шотландия би бил по-добър за нас, отколкото един французин.
— Цялото семейство ли е арестувано?
— Мисля, че съпругът ѝ е задържан тук, в Тауър. Но синът ѝ е изчезнал.
Вдигам ръце към главата си, сякаш искам да си оскубя косите.
— Какво? Това е лудост.
— Знам — казва Мери унило. — Елизабет е побъркана от страх като баща си. А аз трябва да ѝ служа. И съм длъжна да я следвам накъдето ѝ хрумне.
— Само да можеше да се махнеш — прошепвам.
Мери поклаща глава.
— Биха го използвали срещу теб. Не, ще отида на лятното пътуване и ще се преструвам, че ми доставя удоволствие.
Слагам ръка върху нейната.
— Къде отивате тази година?
— На север. Планирано е да отседнем в Нотингам, а тя е поръчала да подготвят пиеса. Всички ще участват. Аз също. Играя ангел на мира, който седи на люлка. Това е поетична драма, която се нарича „Британия и кралят“. Продължава три дни.
— Небеса!
— Започва с Атина Палада, възседнала еднорог — казва тя. — Това трябва да е Елизабет, предполагам. Следвана от две жени на коне — Благоразумието и Умереността. На следващия ден: Мирът. Последния ден: Злобата е повалена и всички пеем.
Не мога да не се засмея на мрачното ѝ изражение и саркастичното описание.
— Сигурна съм, че ще бъде красиво.
— О, да, ще има лъвове и слонове и какво ли не. Но целта е да бъдат показани две сплотени жени, приятелството между две жени. А другото послание е, че британските крале наследяват престола по кръв, а не се избират.
— Какво иска да каже? Възможно ли е да отправя послание към Мери Стюарт?
— Опитва се. Елизабет иска да каже на кралица Мери, че са владетелки на Британия заедно, могат да управляват заедно: Мери — на север, Елизабет — на юг, и че Мери ще бъде нейна посестрима-кралица и наследница. На практика ѝ обещава трона. Казва, че той се предава по наследство на най-близкия сродник. Не по избор, не според религията, не по желание.
Правя три крачки през малката стая, докато масата ме принуждава да спра.
— Най-сетне тя се осмелява да ме отрече открито.
— Все още не открито, все още не отричане — казва Мери ядосано. — Поетичната драма няма да бъде представена пред широка публика. Никой няма да я разбере, освен ако няма класическо образование — наложи ми се да я обясня на половината дами. Тя няма смелост да го обяви сама. Отстранява те, като кара онзи подлизурко архиепископ Паркър да ѝ свърши работата: обявява го в поетична драма. Иска дворът да знае, че не си нейна наследница, че си опозорена, че синът ти е незаконороден, но не смее да го каже пред цялата страна.