— Упорит е като теб — казвам. — Не е особено съвършена кукла, когато някой го ядоса. Реве за храната си като гладен лорд и не търпи никакво забавяне.
Предпазливо се връщаме на пръсти в стаята ми.
— Сама ли го кърмиш?
— Нямаше кой друг да го прави! — засмивам се на потресеното му изражение. — Отглеждах го така, както бедните жени гледат кърмачетата си. Давах му собственото си мляко и собствената си обич, и той заяква от тях.
Той целува ръцете ми, устните ми, лицето ми, целува ме като умиращ от глад човек, който би вкусил всичко.
— Ти си ангел. Ти си ангел за него и за мен. Утре вечерта ще дойда отново.
— Можеш да дойдеш отново? — едва мога да повярвам. Как така?
Той избухва във възхитителния си смях, който не съм чувала толкова отдавна.
— Тъй като сме публично обявени за греховни любовници, изглежда, ни е позволено да бъдем заедно, макар да бяхме разделени, когато бяхме съпруг и съпруга. Сър Едуард ми даде позволението си, сякаш за да каже, че след като сме наказани толкова жестоко за един грях, със същия успех можем и да му се насладим. Пъхвам в ръката на пазача по някоя монета и той ме води при теб.
— Можем да бъдем заедно? — не ме е грижа дали ще прекараме остатъка от живота си в Тауър, ако можем да спим в обятията си и той може да вижда сина си.
— Не така се надявах да живеем, но това е най-доброто, което можем да направим засега — казва той. — И все още имам надежди. Елизабет не може да се противопостави на всичките си съветници, а Уилям Сесил и Робърт Дъдли знаят, че не сме се провинили в нищо, освен в любов. Те са наши приятели. Искат протестант-наследник на трона, а ние го имаме. Ще работят срещу Мери, кралицата на шотландците: никога няма да я приемат. Не се отчайвам, любов моя.
— Нито пък аз — казвам: куражът ми се усилва при думите му. — Не се отчайвам. Никога няма да се отчая, ако мога да бъда с теб.
Тауър
Лондон, лятото на 1562 г.
Напук на всичко, въпреки злобата на кралицата, ние сме щастливи. Майката на Нед му изпраща наемите и доходите от земите и лихвите му, и следователно той е заможен затворник. Подкупва стражите и поръчва всичко, каквото ни трябва. Идва при мен всяка вечер и вечеряме заедно, играем с бебето си и се любим. Светлата част на денонощието се превръща във време на чакане, през което уча, грижа се за детето ни и пиша писма до приятелите си в двора. Сър Едуард, комендантът на Тауър, ми позволява да се разхождам в градината и аз вземам бебето и го слагам върху някой шал на затоплената от слънцето трева, за да може да рита с крака и да гледа чайките, които кръжат в синьото небе над него.
Нощта е времето, когато започва истинският ми живот, когато стражът тихо въвежда Нед в стаята ми, и ние говорим и четем заедно. Той ме гледа как кърмя сина ни, как го повивам върху дъската и го предавам на прислужницата за нощта, а после вечеряме хубаво с деликатеси, които майка му изпраща от Хануърт и лакомства, доставяни в Тауър безплатно — подаръци от жителите на Лондон.
Всеки ден Нед или аз получаваме бележка или писмо от някой, който обещава подкрепата си, ако обжалваме присъдата си. Някои от тези хора обещават, че ако избягаме, ще намерим убежище. Един-двама дори предлагат да съберат войска и да ни освободят. Изгаряме моментално всички тези писма и никога дори не говорим за тях. Елизабет е постановила, че сме прелюбодейци: не трябва да ѝ даваме възможност да измисли по-лошо престъпление, което да ни припише. Няма да ѝ дадем никакво основание за процес по обвинение в държавна измяна.
Но така или иначе тя не ни обръща внимание това лято. Навярно мисли, че е направила всичко по силите си да ни съсипе, и е насочила вниманието си към други дрязги. Арестува най-скъпата си приятелка и придворна дама Кат Ашли, задето се е застъпила за кандидатурата на принц Ерик Шведски. Елизабет е по-обидена сега от факта, че Кат ѝ препоръчва брак, отколкото беше, когато Кат я предупреди, че хората я възприемат като блудница. Кой може да предположи какво ще пробуди страховете на Елизабет? Никой не знае какво ще направи тя в следващия момент. Станала е толкова наплашена и толкова жестока, че е хвърлила в тъмница собствената си обична гувернантка, жената, за която казва, че ѝ е била като майка.
— По какво обвинение? — питам настоятелно Нед.
— Никакво обвинение — отвръща той. — Няма обвинение. Елизабет не се придържа към собствения си закон. Кат Ашли е арестувана по някакъв каприз. Бог знае какво ще стане с нея. Навярно Елизабет ще посочи престъплението ѝ, а може пък Кат ще бъде задържана за няколко дни, а после освободена и отново да се радва на благоволение. Може би Елизабет ще нареди освобождаването ни по същия начин.