Ние сме няколко души, задържани без причина, без никакво обвинение, жертви на ревността или страховете на Елизабет. Братовчедка ми Маргарет Дъглас е подложена на разпит, обвинена по силата на дузина мъгляви шпионски доклади, задържана под строг домашен арест. Съпругът ѝ, Матю Стюарт, граф Ленъкс, е задържан тук, някъде в Тауър. Никога не сме го виждали, нито да се разхожда по покрива на някоя кула, нито дори да гледа навън през някой прозорец. Боя се, че го държат изолиран, и знам, че няма да издържи на подобно отношение. Никога не е бил фаворит на кралицата, а съпругата му е нейна съперница за короната. Той не притежава достатъчно силен дух, за да преживее враждебността на Елизабет. Синът им Хенри Стюарт също е твърде слаб, за да се изправи срещу нея: толкова по-добре за него, че избяга във Франция. В двора оживено се шушука, че братовчедката Маргарет наела некроманти и гадатели, че е предсказала смъртта на Елизабет, че насърчавала Мери, кралицата на шотландците, да се омъжи за Хенри Стюарт и да обедини Англия и Шотландия под свое управление…
— Какво? — прекъсвам Нед. — Как Елизабет търпи това? Ако Маргарет е извършила всичко това, защо я държат в Шийн, сякаш се е провинила в нещо дребно, докато ние сме под ключ тук, за толкова по-маловажно провинение?
— Ако докажат обвинението в некромантия срещу нея, могат да я изгорят като вещица — казва той сериозно. — Не ѝ завиждам заради Шийн, ако подготвят такова обвинение срещу нея. Могат да я отведат от Чартърхаус в Шийн до Смитфийлд дори без съдебен процес, ако докажат, че ползвала услугите на вещица, за да предскаже смъртта на кралицата.
Бебето е в прегръдките ми, суче и спи. Размърдва се, когато го стисвам по-здраво.
— Би ли могла Елизабет наистина да стигне дотам, че да убие собствената си братовчедка? — питам го много тихо. — Би ли могла да извърши подобно нещо?
Той поклаща глава. Не знае какво може да направи тя. Никой от нас не знае на какво е способна тя.
— Имам новина за теб — казвам, нарушавайки мълчанието. — Имам да ти кажа нещо тази вечер. Надявам се, че ще те направи щастлив.
Той ми поднася ранни ягоди — подарък от безименен приятел, от полята на Кент.
— Кажи ми.
— Пропуснах месечното си кървене и мисля, че очаквам дете — опитвам се да се усмихна, но устните ми треперят. Толкова се страхувам, че ще се ядоса, че това ще ни докара нови неприятности. Но той пуска лъжицата си, заобикаля масата, коленичи до мен и ме взема в прегръдките си. Този път радостта му е неподправена. Обвива мен и малкия Теди в една топла прегръдка.
— Това е най-добрата новина, най-добрата новина, която можех да чуя — казва той. — Като си помисля, че си толкова здрава и плодовита, а аз съм толкова силен, че да заченем дете на това ужасно място, което е видяло толкова много смърт. Слава на Бог, който донесе светлина от мрака! Това е като истинско чудо. Да създадеш бебе зад стените на затвора, е все едно да отблъснеш самата смърт.
— Значи наистина си щастлив? — искам да се уверя.
— Бог ми е свидетел! Да! Това е прекрасна новина.
— Ще съобщим ли на сър Едуард?
— Не — решава той. — Няма да казваме на никого. Ще го запазим в тайна, както си направила преди. Можеш ли да го скриеш от прислужницата си? От дамите си?
— Ако остана така слаба, както преди, тогава никой няма да узнае чак до последните месеци — казвам. — Преди почти не ми личеше.
— Да изберем кога и къде да съобщим — казва той. — Пазиш могъща тайна: нека я съхраним, за да я използваме възможно най-добре. О, любов моя, толкова се радвам. Добре ли се чувстваш? Мислиш ли, че отново е момче?
Усмихвам се.
— Още един наследник за Елизабет? Мислиш ли, че ще се радва да се сдобие с още един малък кралски родственик?
Усмивката му става сурова.
— Мисля, че не може да продължава да отхвърля синовете ни, а ако имаме двама, това прави довода два пъти по-силен.
— А ако имаме момиче?
Той взема ръката ми и я целува:
— Тогава ще я кръстим Катрин-Джейн на прекрасната ѝ майка и леля ѝ, светицата, и Бог да благослови дъщеря ми и майка ѝ, несправедливо затворени тук.
Тауър
Лондон, лятото на 1562 г.
В града става по-горещо и аз започвам да се страхувам от чумата. През лятото винаги има епидемии, затова дворът потегля на пътуване — за да може дворците да бъдат почистени и Елизабет да съхрани безплодното си тяло далече от всяко неразположение. Това е първата година, която прекарвам в Лондон през лятото, и вонята от реката и от крепостния ров около Тауър ме изпълват с ужас. Не е нужно човек да е голям лекар, за да разпознае мириса на болест. Лондон мирише на смърт и аз се страхувам да дишам въздуха.