Нед настоятелно протяга ръка. Пратеникът му дава свитъка. Това е кратко набързо надраскано съобщение.
— Пише, че трябва да ви се доверя — обръща се Нед към мъжа. — Какви са новините?
— Кралицата посочи Робърт Дъдли.
— Какво? — възклицанието на Нед е толкова високо, потресът му — толкова голям, че чувам как Теди проплаква в стаята на прислужницата, и тя отваря вратата и надниква оттам.
— Няма нищо! — казвам ѝ заповеднически и ѝ махвам да се върне при бебето. Обръщам се към вестоносеца: — Сигурно грешите. Това не може да бъде.
— Посочи го за протектор на кралството, а членовете на Тайния съвет се заклеха да го подкрепят.
Ние с Нед си разменяме стъписани погледи.
— Не е възможно — прошепвам.
— Какво казва господарят ви? — пита настойчиво Нед.
Мъжът се ухилва:
— Казва, че няма да спорят с една умираща жена, но че съпругата ви трябва да бъде готова — обръща се към мен и прави дълбок поклон, какъвто се полага на кралска особа. — Казва, че сигурно не остава много. Никой не би подкрепил един Дъдли, и никой не желае да приеме още един протектор. Кралицата си е изгубила ума от треската. Като посочи Робърт Дъдли, тя даде на членовете на Тайния съвет правото да короноват когото поискат. Тя не е в състояние да разсъждава правилно: не могат да я вразумят. Никой за нищо на света няма да му даде короната. Кралицата отхвърли собствения си род, тя е предателка спрямо собствения си престол. Всеки знае, че наследницата трябва да бъде лейди Хартфорд — и той ми се покланя отново.
Нед кимва, съобразявайки бързо.
— Нищо не може да се направи, докато кралицата е жива, Бог да я благослови — казва той. — Едва после можем да предприемем някакъв ход. Ние сме нейни верни поданици, докато диша. Ще се молим за нейното оздравяване.
— Да — казва мъжът. — Ще се върна в Хамптън Корт и ще съобщя на милорд, че разбирате. Ще научите веднага, щом има повече новини.
— Живеем в необикновени времена — казва Нед, говорейки почти полугласно. — Времена на чудеса.
Разбира се, ние не можем да спим. Дори не лягаме заедно на леглото и не се целуваме. Не можем да ядем. И двамата сме неспособни да правим каквото и да е, освен да обикаляме неспокойно из двете стаи и да гледаме през прозореца навън, в тъмната градина, за да видим дали към нас не се е насочил полюляващият се пламък на приближаваща факла. Сменям роклята си, за да изглеждам възможно най-добре, когато лордовете дойдат с короната. Покривам с парче плат клетката на конопарчетата, за да заспят и да не пеят. Кучетата кротуват в сандъка си, прибирам и господин Носльо в клетката му. Макар и без зала за аудиенции, без свита, ние излъчваме възможно най-голямо достойнство. Сядам в единствения хубав стол, а Нед стои зад мен. Не можем да се сдържим да не позираме, като актьори в жива картина, която трябва да представлява величието, след като в този миг пратеникът може би язди към нас, за да ни съобщи, че сценарият е готов, че ролите са се превърнали в реалност.
— Ще се отплатя на коменданта на Тауър — отбелязвам.
— Нито дума — предупреждава ме Нед. — Молим се за оздравяването на кралицата, Бог да я благослови.
— Да — съгласявам се. Питам се дали е грешно привидно да се моля за здравето на една жена, а тайно да се надявам тя да умре. Иска ми се да можех да попитам Джейн: това е точно от онези неща, които тя щеше да знае. Но наистина, как мога да искам Елизабет да живее, след като тя е такава неприятелка на мен и на невинния ми син?
— Моля се за нея — казвам на Нед. Мисля си, че ще се моля тя да отиде право на небето, и да не съществува чистилище, защото ако има, тя никога не би се измъкнала оттам.
Чуваме първите трели на птичи песни, отекващи високо в тихата ни стая, а после една по една пойните птици започват да зоват деня. Един дрозд запява звънка песен със сребрист глас, висок като на флейта. Размърдвам се на мястото си и виждам, че Нед гледа навън през прозореца.
— Разсъмна се — казва той. — Трябва да вървя.
— Без съобщение!
— Всеки вестоносец ще ме намери достатъчно лесно — казва той иронично. — Никъде няма да отида. Ще бъда заключен в килията си в Тауър. А ако дойде съобщение за теб, ще ме повикат веднага след като ти съобщят… — той млъква, без да довърши. — Помни: ако някой пита, молила си се цяла нощ за нейно здраве — допълва после. — Била си тук сама.
— Ще кажа това. И наистина, молих се — кръстосвам пръсти зад гърба си заради тази полуистина. — Ще дойдеш ли утре вечер?
Той ме взема в обятията си.
— Непременно. Непременно, любима. И ще ти изпращам всички новини, които чуя. Изпрати придворната си дама при мен по времето за вечеря и ще ѝ кажа какво съм чул от Хамптън Корт — той отваря вратата, а после се поколебава. — Не се подвеждай от клюки — казва. — Не излизай от стаята си, освен ако самите членове на Тайния съвет не дойдат при теб. Би било фатално, ако те видят да приемаш короната, а после Елизабет оздравее.