— Наистина ли? Знам, че лордовете я съветват да посочи мен…
— Тя присъстваше в парламента, а на църковната служба преди откриването сам деканът, в проповедта си, ѝ каза, че трябва да се омъжи! После двете камари на Парламента, една след друга, ѝ заявиха, че трябва да посочи наследника си. Няма да приемат избора на Робърт Дъдли, направен от нея на прага на смъртта. Тя стигна твърде далече. Изгуби лоялността на лордовете и парламента с тази грешка. Говори с лордовете от съвета много откровено и им каза, че изборът трябва да бъде неин, а те ѝ заявиха категорично, че е длъжна да се омъжи и да роди наследник или да посочи такъв, че няма да се оставят да бъдат управлявани от страстите ѝ.
Ахвам:
— Не е възможно да са казали това!
— Просто не мога да ти опиша сцените в двора. Тя повика Хенри Фицалан, графа на Аръндел, и той ѝ каза в лицето пред всички нас, дамите, че ако смята да се ръководи от страстите си, тогава той и останалите лордове ще предотвратят това.
— Осмелил се е да ѝ го каже?
— Да. И не беше единственият. От болестта ѝ насам всичко е различно. Не мога да ти опиша колко много е променено всичко. Според мен тя смята, че се е издала. Всички видяха колко много обича Дъдли. Постави го по-високо от благото на кралството. Лордовете и съветниците ѝ смятат, че е предала страната си. Вече никой ѝ няма доверие, никой не вярваше, че ще стигне чак дотам да посочи Дъдли за владетел на Англия. Всички смятат, че се е посрамила и е предала всички ни.
— Какво каза тя на Хенри Фицалан?
— Беше разярена: започна да вилнее, а после избухна в сълзи. Никога не си виждала такова нещо. Ние, дамите, не знаехме какво да правим. Тя не можеше да си поеме дъх от плач, а той просто я погледна, поклони се и излезе, тогава тя изтича в спалнята си и затръшна вратата като ядосано дете. Не излезе до края на деня — но изобщо не го повика отново.
Поглеждам Мери. Напълно зашеметена съм от това описание как Елизабет се е държала като разгневено дете вместо като властна кралица.
— Боже мой, тя е изгубила властта си — казвам. — Щом Фицалан може да я упреква, тя губи влиянието и властта си над придворните.
— А Робърт Дъдли е изгубил изцяло своето влияние. Казах ли ти, че когато беше на прага на смъртта, тя завеща цяло състояние на камериера му?
— На Тамуърт ли? — питам, спомняйки си мъжа, който стана от леглото си и отиде да пази пред вратата, без да покаже изненада или да задава въпроси, сякаш го бе правил многократно.
— Пред лицето на смъртта — подчертава Мери. — Затова сега това доказва, че той е пазил пред вратата, докато тя е била с Дъдли. Тя е напълно опозорена, и Дъдли също.
— Никой не го подкрепя като протектор на кралството?
Мери прави презрителна гримаса.
— Нито един. Дори той самият не говори в своя полза. Казва, че Хенри Хейстингс би трябвало да бъде наследник, но това е само защото Хейстингс му е зет. Самият Дъдли не смее да предяви претенции за поста на протектор. Изборът се е дължал на замайването от треската и показва, че единственото нещо, за което кралицата мисли, когато е на косъм от смъртта, е да остави кралството си на своя любовник и да скрие тайния им срам, като плати на камериера му.
— И парламентът ще я принуди да посочи наследник?
— Няма да ѝ отпуснат пари за войските във Франция, ако не го стори. Хванали са я натясно. Трябва да изпрати пари на войските си, а парламентът е склонен да ѝ ги даде единствено ако посочи наследник — ако посочи теб.
— Не може да посочи никой друг?
— Няма никой друг — очите на Мери блестят. — Не мога да ти опиша колко много приятели имам в двора сега. Би си помислила, че съм шест фута висока. Всички са ми приятели и всички са съкрушени заради теб. Имам десетки съобщения за теб. Всички знаят, че наследницата трябва да си ти. Дори Елизабет. Тя трябва да го оповести вече всеки момент.
Замълчавам за миг, за да се насладя на триумфа си.
— Сигурно ли е, Мери? Няма да понеса още една фалшива надежда.
— Сигурно е — казва тя. — Ще трябва да посочи теб. Трябва да посочи някого, а няма кой друг.
— И да ме освободи — казвам.
— Разбира се, да те освободи — потвърждава сестра ми.
— И Нед, и да го признае за мой съпруг.
— Длъжна е. Не може да противопостави една женска прищявка на волята на парламента. Обяви пред всички, че е готова да приема съвети и да посочи наследник, а никой не я съветва да посочи друг освен теб.