— Лейди Мери — казва Елизабет с неприязнен тон. Нямам представа какво съм направила, за да я засегна, но тя е явно недоволна. — Ще ме удостоите ли с присъствието си на обличането ми за вечеря тази вечер?
По-скоро чувствам, а не виждам насърчителната усмивка на Робърт Дъдли. Не смея да погледна направо където и да било, освен в искрящите тъмни очи на Елизабет.
— Разбира се, ваше величество — казвам смирено. — А честта е моя.
— Запомнете го тогава — казва тя с противен тон и профучава покрай мен. Правя реверанс, а когато вдигам глава, улавям бърза съчувствена усмивка от Робърт Дъдли и нахално намигване от Томазина. Той тръгва след кралицата. Тя се забавя.
— Някой пише книга за сестра ти — осведомява ме тя. — Затова кралицата е толкова бясна. Току-що научи за това. Явно там ще пише, че сестра ти ще бъде следващата кралица на Англия. Ще бъдеш сестра на кралицата и леля на следващия крал. Представи си — едно джудже като мен толкова близо до трона.
— Изобщо не съм като теб — казвам студено.
— О, нима мислиш, че ще бъдеш по-висока с голямата корона на главата на сестра ти? — пита тя с усмивка. — Нима издигането ѝ ще те накара да пораснеш? Ще се издигнеш ли по-високо, ако тя те направи херцогиня?
— Не знам за какво говориш — извръщам се, но тя улавя полата на роклята ми в малката си ръка с квадратна длан, толкова подобна на моята.
— Какво има? — питам ядосано. — Пусни ме. Да не мислиш, че ще се караме насред двора като пажове?
— Има хора, които биха платили добри пари, за да видят тази гледка — казва тя весело. — Но аз винаги съм си изкарвала прехраната като миниатюрна дама, никога като смешник.
— А аз пък изобщо никога не съм си изкарвала прехраната — заявявам важно. — А ръстът ми няма нищо общо с каквото и да било. Ще ти бъда благодарна, ако пуснеш роклята ми.
Тя ме пуска, но безочливата ѝ усмивка не изчезва дори за миг.
— Наистина има книга, лейди Мери — казва тя кратко. — Учените я съставят, част по част. Страница, открадната от върховния съд, за да се докаже, че членовете на семейството ви са били посочени като наследници от Хенри VIII, доказателство за брак, което да покаже, че вашата линия е законна, доказателство, че и трите — лейди Джейн, лейди Катрин и вие — сте с английско потекло, протестантки и с кралска кръв.
— Не говори за Джейн — изричам предупредително.
— Погребана в ковчег, голям колкото за дете! — възкликва тя подигравателно, и аз се завъртам на пета и се отдалечавам с гневни крачки, но я чувам как топурка след мен, промъква се покрай мен и ми препречва пътя.
— Трябва да узнаеш останалото — казва ми тя. — Слушай, за свое собствено добро. Всички доклади на учените от Франция и Испания посочват сестра ти Катрин за законна наследница. Кралицата е бясна. Ако ти си поръчала доклада, добре ще направиш да предупредиш писарите си да стоят настрана и да не се набиват на очи. Можеш да кажеш на чичо си да направи едно пътуване до Франция, за да подобри здравето си. По-добре е да не се набиваш на очи и да престанеш да търчиш тайно да се целуваш с пазителя на портата.
Потискам едно шокирано ахване.
— Виждам много неща — добавя тя бързо. — Знаеш как. Никой не ни обръща внимание.
— А защо ти е да ме предупреждаваш? — питам настойчиво. — Когато живееш в сянката ѝ?
— Защото и двете сме джуджета — казва тя без заобикалки. — И двете сме малки жени в много голям и опасен свят. Ниският ни ръст ни прави сестри, макар да искаш да го отречеш. Затова ти казвам — не я оскърбявай. И без това е достатъчно разгневена на семейството ти.
Тя ми кимва леко и дръзко, сякаш за да подчертае думите си, а после се обръща и прекосява с подскачаща походка двора, с вид на момиченце, което тича след учителя си, и аз виждам как вратата към личното стълбище на Елизабет се затваря с трясък след нея.
Замъкът Уиндзор
Пролетта на 1564 г.
Служа на Елизабет през цялата ужасно студена пролет с педантична вежливост, и макар да щрака с пръсти към мен, за да ѝ донеса ветрилото и се оплаква, че я драскам по врата, когато закопчавам сапфирената ѝ огърлица, тя не може да намери какво друго да каже против мен.
Никога не хвърлям дори бегъл поглед към джуджето Томазина, за да ѝ благодаря за предупреждението, а когато при някое движение от танца се оказваме една до друга, сменям мястото си, ако мога, не обръщам внимание на мъничките стъпала на моята сестра по съдба. Не приемам, че ниският ни ръст ни превръща в посестрими. Разбира се, мога да разпозная чертите си в Томазина, в нейната поклащаща се походка, докато крета на късите си крака, в постоянното извръщане на лицето ѝ нагоре, за да може да следи разговор, който се води далече над главата ѝ. Предполагам, че и тя има болки в гърба, както аз след дълъг ден на седлото, и че и на двете ни е омразно, когато хората се обръщат към нас като към деца, погрешно приемайки високия ръст за признак на напреднала възраст или на мъдрост. Но никога няма да приема, че двете с нея сме излети от един и същ калъп. Съществува някакво сходство във външността ни, но само толкова. Трябва ли Елизабет да претендира за родствена връзка с всеки червенокос човек? Трябва ли лейди Маргарет Дъглас да бъде сестра на някой кон? Външността не означава нищо в сравнение с потеклото. Аз съм от кралски произход до мозъка на костите си, а не джудже; аз съм цялата Грей, а не красива играчка. Аз съм наследница на престола на Англия, а Томазина не е наследила нищо особено освен недоразвити кости.