— Той се срещна с нея само един-два пъти — казвам, преглъщайки желанието да защитя Джейн от тази стара ревност. — Почти не я познаваше.
— Аз също учех с кралица Катрин Пар, не забравяйте — казва Елизабет, размишлявайки над отдавнашни съперничества.
— И аз — обажда се лейди Маргарет Дъглас от дъното на стаята, отчаяно жадувайки да се включи в разговора и да напомни на Елизабет за родствената си връзка с нея. Елизабет дори не обръща глава.
— Сигурна съм, че тя никога не е чела нещо като тази книга от доктор Дий — казвам в опит да върна Елизабет към настоящето.
— Да — казва тя. — Предполагам, че нямаше да го разбере.
Начервяват устните ѝ и почернят миглите и веждите ѝ. Капват беладона в очите ѝ, за да ги накарат да заискрят. Аз стоя и държа книгата, в очакване да разбера дали съм освободена. Тази вечер не е мой ред да ѝ служа, не е вечерта, в която е мой ред да гримирам белосаната, лицемерна стара кралица. Тази вечер би трябвало да съм свободна да правя каквото пожелая, но тя ме държи тук, защото се притеснява дали съм достатъчно умна да разбера нещо, което е неясно за нея, опасявайки се, че моята отдавна мъртва сестра е била по-начетена от нея.
— Но не мислите, че това е ерес, нали? — тя се надига от масата и дамите поднасят полата на роклята така, че да може да стъпи в нея, издърпват я нагоре и я завързват на кръста ѝ.
— Не бих могла да изкажа мнение — казвам предпазливо. — Ваше величество би преценила това най-добре. Но винаги съм ви чувала да говорите благосклонно за Джон Дий.
— Така е — потвърждава тя. — И се радвам, че той се върна в Англия с такива познания! Ще започна да чета книгата му утре. Можете да се присъедините към нас.
Правя реверанс, сякаш съм изключително признателна.
— Благодаря ви, ваше величество. Ще очаквам с нетърпение да се уча от двама ви.
Джон Дий, тъмноок, облечен в тъмна роба като учен, е заобиколен от листове хартия. Върху всеки има надраскани символи, един — насочен към друг, всеки един — обяснен с дузина кратки бележки. Виждам, че рисува малки ръце с пръст, обвинително насочен към абзац, на който иска да обърнем особено внимание. Елизабет, разтворила книгата му на скута си, седи сред тази буря от елементи на познанието, със светнали от внимание очи. Томазина, подобно на изискано облечено луксозно кученце, коленичи в краката ѝ. Аз сядам на едно столче отстрани: никога няма да се свивам на пода, докато Елизабет седи.
Джон Дий говори за символите на звездите: онова, което е показано в небесата, съответства на това, което става на земята.
— Каквото е горе, това е и долу — казва той.
— Можете ли в такъв случай да предсказвате женитбите на владетелите? — пита Елизабет.
— С голяма точност, ако разполагам с датите, времето и мястото на раждането им, които биха ми посочили техния астрален дом — отвръща Дий.
— Това не е ли астрология? — питам го, а в тона ми се долавя предупреждение.
Той кимва, оценявайки предпазливостта ми.
— Не, защото аз не целя да предскажа зло — казва той. — Незаконно е да се предсказва смъртта на един владетел, но е безвредно да се предсказва неговото щастие — приковава проницателния си поглед в Елизабет. — Може ли да избера най-подходящия ден за женитбата ви, както избрах този на коронацията ви?
Елизабет се разсмива превзето.
— Не и моята, добри ми философе. Знаете, че нямам такова желание. Току-що бях принудена да разочаровам ерцхерцог Фердинанд. Казах му, че по-скоро бих предпочела да бъда стара мома-доячка, отколкото омъжена кралица!
— Безбрачието е призвание — отвръща Джон Дий, а аз полагам усилие да запазя сериозно изражение при представата за Елизабет като монахиня. Не смея да погледна Томазина, която е свела глава.
На известно разстояние от нашия омагьосан кръг дамите въздишат от отегчение и пристъпват от крак на крак. Придворните стоят до стените, разговаряйки помежду си, а един-двама се облягат на ламперията от изтощение. На никого не е позволено да седне, въпреки че Джон Дий чете от книгата си вече два часа.
Дий взема друг лист и го показва на кралицата, но в този момент Уилям Сесил влиза тихо в стаята и се покланя.
— Простете, че се натрапвам на научните ви занимания — казва той тихо. — Но нали искахте да узнаете веднага щом кралицата на шотландците даде позволение съпругът на лейди Маргарет Дъглас да влезе в Шотландия.
Младият Хенри Стюарт, моят красив роднина, който се прозява в един ъгъл, дочува изреченото шепнешком име на майка си и вдига поглед, но Елизабет и Сесил са доближили глави.