— Имам да ви съобщя печални новини за лорд Хартфорд — казва той.
Първата ми мисъл е, че зет ми е починал. Мисля си, че тази новина ще погуби сестра ми. Стисвам зъби и не казвам нищо. Вдигам очи към лицето му и го чакам да заговори.
— Той е изведен от попечителството на майка си и изпратен да живее при сър Джон Мейсън в къщата му в Лондон — казва Уилям Сесил.
— Защо?
Старият придворен свива рамене, сякаш за да ми даде да разбера, че не може да каже, а освен това аз знам също така добре, както и той, че едва ли съществува основателна причина. Елизабет няма повод да проявява омраза към Нед и неговото малко момче, сина на сестра ми, освен че той беше в двора ѝ, а се влюби в друга жена.
— Съжалявам за това — казва той унило.
— А Теди, момченцето, отива с баща си?
Сесил свежда глава.
— Не.
Толкова съм разстроена, че едва успявам да проговоря:
— Къде е отвела момчето на Катрин?
— Оставен е при баба си в Хануърт. Може да живее по-свободно с нея в семейния си дом.
— Отглеждан като сирак?
— В семейния си дом, от баба си. Ще бъде на сигурно място под нейните напътствия.
— Боже мой, сърцето на Катрин ще бъде разбито!
Съветникът на Елизабет знае всичко за сърдечната мъка. Само кимва.
Овладявам се.
— Има ли нещо, което можем да направим? — питам тихо. — Каквото и да е? Има ли нещо, което можем да направим, за да ги съберем отново всички заедно?
— Не още — казва той кротко. — Но имам известни надежди.
— Какви?
— Ако шотландската женитба на Робърт Дъдли се провали, то кралицата на шотландците никога няма да бъде посочена за престолонаследница на Англия. Нашата кралица ще разбере, че няма наследница освен лейди Катрин.
— А женитбата между кралицата на шотландците и Робърт Дъдли отменена ли е? — питам.
Сесил подбира думите си.
— Шотландците ни предизвикаха да разкрием картите си — казва той тихо. — Казаха, че ще го приемат, ако тяхната кралица бъде обявена за престолонаследница на Англия. Поканиха го в Единбург, но мисля, че сега, когато се стига до това, нейно величество няма да му позволи да замине. Не можем да им предадем Робърт Дъдли. Той ще остане в Англия.
Новината, която Уилям Сесил ми съобщава шепнешком, е безкрайно важна. Отново няма друга наследница-протестантка освен сестра ми. Докато си поемам неуверено дъх, виждам, че Уилям Сесил ме наблюдава.
— Ще стане това, което пожелае нейно величество — казвам смирено.
Уилям Сесил кимва одобрително.
— Сигурен съм, че ще отсъди правилно.
Той измъква писмо изпод черния си кадифен жакет:
— Това дойде първо при мен, както и трябваше. Но е за вас. Съжалявам, че няма добри новини.
Поглеждам разчупения печат. От Катрин е. Усмихвам се на дързостта ѝ. Тя използва печата на Сиймор с ангелските криле върху сгънатото си писмо. Печатът е разчупен, а писмото — прочетено. Шпионите на сър Уилям виждат всичко. Той се изправя, покланя ми се и ме оставя да прочета писмото си от сестра си.
Най-скъпа Мери,
Благодаря ти за писмото и благопожеланията. Боя се, че за мен те са твърде закъснели. Мисля, че сърцето ми е разбито от това, че съм разделена от съпруга си и от скъпото си момче, и не мога нито да ям, нито да спя. Бракът ми, който започна с пиршество в леглото, завършва с глад и самотни будни нощи.
Зная, че ти и всичките ни приятели направихте всичко по силите си да обясните на Нейно Всемилостиво Величество, че не съм имала лоши намерения, и че всичките ми провинения се дължат на любов, а не на корист.
Надявам се, че може да бъда освободена, а също и малките ми момчета. Ако умра, Мери, горещо те моля да се погрижиш за тях и да им кажеш колко много съм обичала тях и баща им. Надявам се да можеш да намериш щастие, а също и любов. Ако имаш възможност за което и да е от двете, надявам се да можеш да се възползваш от нея.
Дворецът Уайтхол
Лондон, пролетта на 1565 г.
Красавецът Хенри Стюарт, лорд Дарнли, получава разрешение за пътуване, за да отиде при баща си в Шотландия, и Елизабет му дава съгласието си да замине. Двамата съветници на Елизабет — Робърт Дъдли и Уилям Сесил — въодушевено приемат неговото отпътуване, всеки по свои собствени себични причини. Робърт Дъдли би изпратил и самия дявол в Шотландия да се ожени за кралицата, ако така самият той остава на сигурно място у дома, а Сесил смята, че Хенри — говорещ френски, културен и благовъзпитан, с прекрасни обноски, братовчедът, когото нашата сродница лейди Маргарет Дъглас натрапва на Мери още от мига на нейното овдовяване — ще отвлече вниманието на кралицата от опитите да сплоти и управлява народа си. Предрича, че Хенри Стюарт ще предизвика безкрайни неприятности.