Никой освен майка му не мисли, че кралицата на шотландците ще приеме красивия младеж сериозно: Елизабет никога не би го приела. Но Сесил смята, че Хенри Стюарт и баща му, графът на Ленъкс, които се сприятеляват с всички шотландски лордове, будят гнева на влиятелния проповедник Джон Нокс, подклаждат стари съперничества и предявяват права над принадлежащите на съпругата на Ленъкс земи на семейство Дъглас, ще объркат нещата в Единбург толкова, че Мери няма да може да се справи. Ожесточено подкрепящите протестантството шотландски лордове ще намразят превзетото и негодното да управлява английско момче-папист и ще организират заговор срещу него, разбивайки крехката подкрепа, която Мери си е спечелила.
От своя страна Робърт Дъдли отчаяно се бои да не бъде прокуден в Шотландия и оженен за жена, която сигурно го ненавижда като прелюбодеец и убиец на съпругата си. Той знае, че каквото и да казва сега, Елизабет никога не би му простила, ако се ожени за друга. Той залага всичко на неспособността ѝ да го остави да си отиде. Подтиква я да изпрати Хенри Стюарт на негово място, като средство за отвличане на вниманието в двора на Мери — нищо повече.
Никой не споменава дори, че красивият лорд Дарнли може да бъде подходящ съпруг и съветник за кралица Мери, че може да се погрижи тя да остане вярна на Англия, и да служи като английски посланик и разумен съветник. Той още няма двайсет години и е прекарал живота си под суровата власт на своята майка-папистка, ту глезен, ту хокан от нея. Отгледан е като придворен: той е чаровен, мил и забавен, приятен в компания. Но на никой не му минава и през ум, че може да се държи като умел дипломат, дължащ преданост най-вече на Англия. Всички смятат, че изпращането му не е нищо повече от глупост и губене на време.
Мисля, че го подценяват. Смятам, че зад миловидното му лице се крие алчно сърце, а красивата му външност може да омае самотната френска кралица, която е заобиколена от сърцати, шумни мъже на действието, които настояват на правата си. Не всички сме като Елизабет: да изпитваме страст към мъж, който прилича повече на конекрадец, отколкото на благородник. Но нито Сесил (макар да изучава вкусовете ѝ още от момичешките ѝ години), нито смуглият Робърт (към когото тя показва предпочитания от толкова отдавна), могат да проявят такова живо въображение, та да си представят, че друга жена може да предпочита много повече друг тип мъже. Мисля, че младият Хенри притежава голям чар, ако харесвате красиви кукли — но, тъй като самата аз съм нещо като красива кукла, не приемам това като нещо изненадващо.
Не мога да кажа, че харесвам лорд Дарнли, и не съжалявам, когато си тръгва от двора. Толкова е развълнуван от свободата си, че забравя съперничеството на майка си с моята и ми се усмихва за пръв път досега.
— Когато звездата ми изгрее, няма да забравя сестра ви — казва той изключително мило. — Кой може да се съмнява в благосклонността, която кралицата проявява спрямо нашия клон от семейството? Вие и сестра ви ще изгубите значението си и тогава ще се застъпя за вас.
— Тя отчаяно се нуждае от приятели — казвам въздържано. — Но ние се уповаваме изцяло на нейно величество.
Той махва с ръка на придворните, които са се събрали да го изпратят. Покланя се грациозно като танцьор, обръща се и се мята на седлото. Конят му скача със свити крака: той го държи здраво за юздата и седи уверено, докато животното се изправя на задни крака. Докосва за поздрав шапката си и изпраща въздушна целувка на Елизабет, а тя му се усмихва благосклонно. Наистина изглежда красив като ангел на кон. Питам се колко ли време след като изчезне от погледа ѝ, тя ще съжали, че го е оставила да си отиде.
Отговорът е: по-малко от месец. Бих могла да избухна в смях, ако не трябваше да стоя изправена и неподвижна, докато тя беснее нагоре-надолу из стаята си. Сър Уилям Мейтланд, съветникът на шотландската кралица, пристига от Единбург и носи необичайната молба на кралица Мери да се омъжи за благородния поданик на Елизабет — Хенри Стюарт, лорд Дарнли. Елизабет побелява от гняв и се оттегля в личния си кабинет. Сесил и Дъдли влизат и излизат като неспокойни човечета на пружина, изскачащи от кутийките си. Навътре: за да слушат как Елизабет крещи гневно, че Хенри Стюарт е вероломен като майка си, Маргарет Дъглас, като баща си, Матю Стюарт, граф на Ленъкс, и че Мери е глупачка и той ще разбие сърцето ѝ, и ще провали шанса ѝ някога да бъде посочена за престолонаследница на Англия. Навън: за да се срещат с лордовете от Тайния съвет и да разберат дали има някакво законово средство, някакви забранени взаимоотношения, някакъв начин, по който могат да откажат позволение за този брак или — ако той вече се е състоял — да го обявят за невалиден.