Вечеряме заедно — семейството на Томас и моето. Томас гордо представя сина си от първия си брак, а аз го поздравявам като негова нова майка. Томас ме запознава с брат си и с най-добрия си приятел, който настоя да бъде свидетел, и един свой стар приятел на служба при епископа на Глостър. Те изпитват леко благоговение пред мен и високопоставените ми роднини, но докато седим заедно в малка стая, споделяйки тайно празненство, храна и вино, всякакъв свян се стопява, а Томас се държи толкова спокойно, сърдечно и почтително, че никой не може да се чувства неловко. Много скоро вече разговаряме оживено, смеем се и казваме: „Шшт, шшт“, въпреки че дворът е далече и празнува по-бляскава сватба, макар и, смея да кажа, не и по-изпълнена с любов.
Най-добрият му приятел ми казва:
— Никога не съм го виждал толкова щастлив. Никога не съм мислил, че отново ще бъде щастлив след смъртта на първата си съпруга. Толкова се радвам за него. Наистина, вие сте цяла благословия за него.
Синът му ми казва:
— Толкова се радвам, всички толкова се радваме, че татко отново е щастлив.
Томас ми казва:
— Ти ми принадлежиш.
Наясно с ограниченото време и възможното завръщане на кралицата, те не се задържат, след като хапват и пийват за наше здраве. Томас ги изпраща през портата си, а хората му са изненадани, че той не пази на портата, докато кралицата се върне. „Не и тази вечер“, казва той тихо и никой не оспорва думите му.
Докато той изпраща гостите си през предната порта, а моите сроднички — обратно по стаите им, аз заключвам вратата и се събличам. Не знам дали да остана по долна риза или да я съблека. Донесла съм си нощница за тази най-първа нощ, и тя е много фина, но не знам дали да седна до огъня, облечена в нея, или да се пъхна в леглото гола. Смея се на себе си, задето се тревожа за подобно нещо, когато съм се омъжила за човека, когото обичам, без позволението на една пословично ревнива кралица, и имам много по-основателни поводи за тревога; но все пак съм булка в първата си брачна нощ. Естествено е да се притеснявам за тези подробности. Искам да му доставя удоволствие, искам да ахне, когато ме види, в бродирана коприна до огнището му или в леглото му. Искам да си носим взаимно радост.
Наполовина съм в леглото и наполовина извън него, когато той похлопва на вратата, затова трябва да нахлузя набързо прекрасната си вишневочервена копринена нощница и да побързам да отворя, така че когато той влиза, не съм нито сластно разположена в леглото, нито царствено седнала до огнището, а изчервена, смутена и неподготвена.
Той носи поднос с вино и малки сладкиши.
— Не и още храна! — възкликвам.
— Аз не съм дребен човек — казва той с усмивка. — Трябва да си поддържам силите.
— Харесвам те точно какъвто си — казвам. — Бог знае, смятам, че ще си ми достатъчен и такъв, какъвто си сега. Нямам нищо против да ти прималее от глад.
— Опитай това — моли ме той, и „това“ се оказва изключително вкусен бадемов сладкиш от кухнята на самата кралица, набързо приготвен за нас като услуга от един от собствените ѝ сладкари.
— Вкусно е — казвам с пълна уста. — Но готвачът знае ли повода?
— Казах, че ще вечерям с най-прекрасното момиче, което съм виждал някога — казва Томас. — Той сам предложи да приготви малък сладкиш.
Отпивам от виното. Томас ме гледа.
— Да си легна ли, а ти да дойдеш при мен? — пита той мило. — Ще бъде както ти поискаш.
Осъзнавам, че съм неспокойна. Осъзнавам, че се настройвам да бъда смела. Осъзнавам, че съм се плашила напразно, че пред мен стои мъж, който ме обича искрено. И аз също го обичам. Каквото и да излезе от този брак и консумирането му, ще го посрещнем заедно, с искрена любов.
— Идвам — казвам, развързвам колана на халата си и го пускам на пода, без страх. Виждам как обхваща с поглед закръглените ми гърди, миниатюрната ми талия, леката извивка на гръбнака ми, която изтласква едното ми рамо пред другото. С изключение на това малко изкривяване, аз съм безупречна, красавица в миниатюра. Тръсвам глава и косата ми се спуска напред и скрива поруменялото ми лице, ухаеща на рози.