Обзема ме тревога за малкото момче:
— Нима говорите за Чарлс Стюарт? Нима е арестуван? Та той е просто дете.
Той кимва с нещастно изражение.
— Държат го в частна къща на Север.
— Той е само на десет години! — възкликвам. — Майка му е в Тауър, баща му и брат му — в Шотландия. Защо кралицата не го остави в дома му сред неговите слуги и приятели? Той е безпомощен и е съвсем сам на света. Не представлява заплаха за никого. Сигурно е самотен и изплашен дори при това положение, съвсем сам у дома. Защо да го настаняват в чужда къща и да го обявяват за затворник?
Настъпва мълчание. И двамата знаем защо. Като предупреждение към всички нас, че недоволството на кралицата ще връхлети върху нас и дори върху децата ни, дори върху невинни невръстни деца. Като предупреждение към всички ни, че тя е Ирод. Не обича никого от роднините си, докато не умрат, та да може да ги погребе с почести. Не ѝ харесва никоя от братовчедките ѝ да бъде където и да е другаде, освен в тъмница. Обича ги, когато са в гроба.
Сър Уилям поклаща глава.
— Със сигурност се моля тя скоро да освободи всичките ви братовчеди.
Пиша на Уилям Сесил с молба да обясни на нейно величество, че Катрин и аз никога не сме изрекли и една съзаклятническа дума срещу нея, че — за разлика от кралицата на шотландците или лейди Маргарет — никога не сме подчертавали близостта си до трона. И двете се влюбихме, но това не е престъпление. Оженихме се без позволението ѝ, но това не е незаконно.
Получавам в отговор кратка неподписана бележка, която гласи, че сестра ми и малкото ѝ момче в Ингейтстоун са добре, по-големият ѝ син е при баба си в Хануърт, съпругът ѝ — все още затворен в Лондон. Моят съпруг, Томас Кийс, е в затвора „Флийт“. Анонимният автор на бележката пише, че ще бъдат направени постъпки пред кралицата да предостави повече пространство на всички ни — особено на Томас Кийс, който е държан в много ограничено пространство. Въпросът ще бъде поставен пред кралицата „в първия удобен момент“.
Седя в малката си стая с бележката в ръка дълго време, преди да дойда на себе си и да я пъхна в жаравата на огъня. Разбирам, че кралицата все още е в такова ужасно настроение, та никой, дори Уилям Сесил, не смее да ѝ предложи нещо. Знам и друго, отдавна го знам — че тя не изпитва топли чувства или великодушие към мен или към сестра ми. А сега знам, че Томас страда заради мен. Питам се какво точно има предвид авторът на бележката с „много ограничено пространство“. Страхувам се, че са затворили Томас в малка стая. В затвора „Флийт“ има килии, които са ниски и влажни. Плъховете притичват по пода. Нима са затворили красивия ми едър съпруг в клетка?
Знам, че за него е позор да бъде хвърлен в затвора „Флийт“ — обичайно място за престъпници, фалшификатори и пияници. Когато сър Уилям идва на другия ден, преди поднасянето на оскъдната ми вечеря, го питам дали има някакви новини за Томас Кийс.
Той отново добива познатото ми притеснено изражение. Свежда очи към пода, лицето му се набръчква от тревога, той докосва сребристосивата си коса.
— Нямам новини, чух само слухове — подема той.
— Моля ви, кажете ми — казвам. Чувствам как от корема към дъното на гърлото ми плъзва болка, и осъзнавам, че това е скръб и копнеж. Обичам Томас, а го погубих. Никога не съм мислила, че ще ми се прииска да не се бяхме женили, но ще се науча да си го пожелавам, ако той страда заради мен.
— Моля ви, кажете ми всичко, което знаете, сър Уилям.
— Хвърлили са го в затвора „Флийт“ — казва той. — Но поне зимата идва и сезонът на чумата отмина.
Значи писмото е истина, както и предполагах. Затворът на Томас се намира на река Флийт, най-мръсната река в Лондон. През зимата ще е влажно и ужасно студено. Затворниците трябва сами да плащат за дърва за огрев, за завивки на леглото си. Ако семейството на Томас не му изпраща пари и храна, той ще гладува. Не е млад: ще се поболее, затворен натясно там.
— Дали са му много малка килия — казва сър Уилям много тихо. Оглежда малката ми стая, малкото пространство от двете страни на леглото, масата и стола, натикани в ъгъла, малкия, високо разположен прозорец. — Разбира се, той е много едър мъж.
Представям си Томас, както го видях за пръв път, застанал пред голямата порта на двореца Уайтхол, пъхнал палци в лъскавия си кожен колан, с изопнати широки рамене, внушителното му присъствие, елегантността му. За едър човек е доста бързоног, и с бърза мисъл. Виждам го в мислите си как се усмихва, когато ме види, как се смъква на едно коляно, за да говори с мен.