Надявам се, че зет ми, Нед Сиймор, може да бъде освободен. Неговият тъмничар, сър Джон Мейсън, който го мразеше, е починал и съветът не може да намери заместник. Никой не иска да бъде пазач на английски благородник, задържан без обвинение и без основателна причина. Питам лейди Хотри дали приятелката ѝ в двора мисли, че има вероятност кралицата да изпрати Нед да сподели затворничеството на Катрин. Ако е с него, това би преобразило живота ѝ. Всеки месец научавам, че тя потъва все по-дълбоко и по-дълбоко в самота и скръб. Агнес казва „не“ — Елизабет не би рискувала появата на още един син за рода Сиймор, още един наследник за нейния трон. Но мисля, че тя сигурно греши. Нима, при положение, че от Шотландия идват такива новини, Елизабет не трябва да освободи Нед, а после и нас, останалите? Трябва да покаже на страната, че подкрепя протестантската кауза срещу папистката претендентка.
Защото кралица Мери подкрепи каузата си и преобърна изцяло резултата от заговора. Хитроумно завъртя съпруга си, онзи безхарактерен младеж Дарнли, в пълен кръг. Отрече страха и ужаса си от това, че е бил в състояние да я нападне и да убие верния ѝ съветник, изтръгна го от пиянското обкръжение на неговите приятели-изменници. Сега той е изцяло против тях и отрича, че е имал каквото и да е участие в нападението срещу съпругата му и убития ѝ съветник. Кралица Мери лично потегля срещу изменниците и спечелва обратно подкрепата на протестантските лордове в Шотландия. Тя е бърза и храбра, побеждава враговете си и се сприятелява с други. В опит да не изгуби опора в този опасен танц, сега Елизабет казва на всички, че е опечалена от ужасните събития в Шотландия и се бои за безопасността на скъпата си братовчедка. Открито настоява пред Мери да внимава, особено като се има предвид, че е бременна.
Разбира се, това не заблуждава никого, но кара всички да се запитат дали Мери ще посмее да поведе победоносната си войска на юг и да нахлуе при нас през границата. Тя обяви Елизабет за незаконородена и за узурпаторка. Убеди се, че Елизабет е нейна неприятелка, която постига целите си чрез убийства и тъмни замисли. Кралица Мери осъзна собствената си сила. Какво ще направи сега?
Не мога да не се запитам дали ще потегли към Англия и дали папистите няма да се вдигнат да я посрещнат като освободителка и избавителка. А ако дойде, и ако победи, дали ще освободи другите си братовчедки? Първо би освободила свекърва си, Маргарет Дъглас, но после — защо не Катрин и мен? Дали тя, която и сама има бебе, ще бъде милостива към моите малки племенници? Оставам без дъх при мисълта, че може би една папистка кралица ще освободи сестрите на Джейн Грей. Със сигурност не може да ни бъде по-лоша братовчедка или кралица, отколкото е Елизабет.
Чекърс
Бъкингамшир, лятото на 1566 г.
Всеки ден започва все по-рано и гледам как по дърветата от моя прозорец се появява едва доловима, бледа зеленина, която бавно се превръща в наситенозелени, избуяли пролетни листа. Когато се разхождам в градината, загръщам раменете си с шал вместо с тежка наметка, а навсякъде около мен се носят птичи песни. Една сутрин чувам кукувица, толкова високо и ясно, че за миг сякаш съм обратно в Брадгейт и Катрин ме дърпа за ръката и прескача браздите на прясно разорана нива с думите:
— Хайде! Хайде! Навярно ще я видим. Кукувицата носи късмет.
Толкова силно копнея да съм свободна през този сезон. Виждам питомните зайци под зеленеещите живи плетове и дивите зайци, които тичат с дълги подскоци през мъглите на поляната за игра на кегли в ранното утро. Чувам лая на лисиците нощем, и как кукумявките си разменят любовни призиви от един висок комин до друг. Толкова силно усещам собствената си младост и собствената си свежест в този млад сезон на разцъфващ живот! Нощем не мога да спя от страстен копнеж по Томас. Имахме толкова малко време заедно, и въпреки това кожата ми помни всяко докосване. Искам да обичам съпруга си. Искам да лежа, притисната към издълженото му едро тяло. Не ме е грижа къде ще живеем, не ме е грижа дали сме бедни, не ме интересува дали ще сме в немилост. Ако мога да бъда свободна с него, ще бъда щастлива.
А после научавам добри новини, навярно началото на радостта за мен, крехка и лека като зеленеещите дървета, които се разлистват. Тъмничарят на Катрин, сър Уилям Питър в Ингейтстоун, е твърде болен, за да продължава да я държи в къщата си. Навярно Бог не е забравил нас, наследниците. Нед е без тъмничар, а сега и Катрин. Наистина мисля, че е възможно сестра ми да дойде при мен, а може би всички да бъдем пуснати и държани заедно под домашен арест. Нима не би било по-евтино и по-лесно да ни държат под домашен арест в една къща? Пиша на Уилям Сесил и казвам, че ще бъда много по-щастлива, ако могат да ни затворят заедно. Че със сигурност за нейно величество би било много по-удобно, ако сме на едно място, че сестра ми ще има нужда от по-малко слуги, защото ще се грижа за малкото ѝ момче, ще се старая да се храни, ще ѝ правя компания.