Най-силното от всички убеждения на Елизабет е, че законът на страната не важи за кралиците. Иска всички да мислят, че една кралица може да допуска грешки — може да допуска фатални грешки в личния си живот — и въпреки това да е годна да управлява. Ако хората казват, че една кралица не може да бъде влюбена в женен мъж, в какво положение би поставило това Елизабет и Робърт Дъдли? Ако хората казват, че един нежелан съпруг или съпруга не могат да бъдат безмилостно убити, тогава как би трябвало да се обясни заключението на коронера за случайната смърт на Ейми Дъдли? Елизабет би искала малкият син на Мери Стюарт да ѝ бъде поверен, би искала да види смъртта на баща му отмъстена, но безопасността на майка му като кралица е свещена. Нищо не е по-важно за Елизабет, дъщеря на обезглавена кралица, отколкото всички да разберат, че кралиците не могат да бъдат обезглавявани. В Англия никога повече не може да бъде обезглавена кралица.
Чекърс
Бъкингамшир, лятото на 1567 г.
Шотландските лордове са тези, които слагат край на патовата ситуация: те не разбират английската кралица и случайно провалят собствената си кауза. Обявяват, че тяхната кралица, Мери, чиято кралска воля е прекършена от помятането на две момчета-близнаци в островния ѝ затвор, се е съгласила да предаде правата си над трона. Заставили са я да абдикира в полза на сина си, и тя се е съгласила да бъде незначителна личност: затворничка без титла. Те смятат, че това е техният триумф, но той обръща Елизабет в един миг против тях. Сега тя отказва да признае малкия принц Джеймс като крал Джеймс VI Шотландски. Казва, че той не може да бъде използван да измести майка си: малкото момче не може да узурпира майчиния си трон, лордовете на една кралица не могат да ѝ отнемат властта. Никога, никога, никога, един наследник не може да бъде поставен на мястото на монарха — това е нейният най-голям страх в живота. Тя се нахвърля гневно на Сесил, заявява, че детронирането на кралица Мери няма да бъде допуснато. Към кралиците трябва да се отнасят с уважение, те не могат да бъдат съдени и намирани за недостойни. Тя е готова да поведе Англия на война, за да защити своята посестрима-кралица, Мери.
Сега Елизабет се насочва към своята отправяща гръмки искания и наскоро реабилитирана братовчедка Маргарет Дъглас. Лейди Маргарет настоява снаха ѝ Мери, кралицата на шотландците, да бъде хвърлена в затвора завинаги или изправена на съд и екзекутирана за отвратителното престъпление — убийството на съпруга си. Едно от двете, за нея няма особено значение кое, стига бебето да бъде доведено в Англия и лейди Маргарет да може да се нарече баба на крал и да доживее той да наследи троновете на Шотландия и Англия.
Уилям Сесил играе дългата си игра: мълчи. Привидно се съгласява с кралицата, че едно посегателство върху друга кралска особа не може да бъде прието, но изтъква, че всяко нахлуване в Шотландия вероятно би накарало шотландските лордове незабавно да убият кралицата. Биха изпаднали в паника — казва той гладко и убедително, взирайки се в ужасеното лице на Елизабет. За Англия е далеч по-добре да отправи един умерен протест, да преговаря със самопровъзгласилия се регент, лорд Мъри, вероломния полубрат на Мери, и да се опита да уреди изпращането на бебето на юг, когато това бъде удобно.
Разбира се, протестантските лордове на Шотландия никога няма да предадат своя принц на такава убедена папистка като Маргарет Дъглас. Разбира се, детето никога няма да бъде поверено на лейди Маргарет, която провали сина си. Елизабет е толкова вбесена от събитията, че не желае да говори с изтъкнатия си съветник или любимата си братовчедка; и имам повече основания отвсякога да предположа, че ще се обърне към нас. Трябва да се обърне към нас. Какви други близки са ѝ останали?
Чекърс
Бъкингамшир, лятото на 1567 г.
Остава Катрин, затворена в Госфийлд Хол, без вина за каквото и да е престъпление, обичана от половин Англия, момчето ѝ — възпитавано като член на рода Сиймор с кралска кръв, в укритие. Остава Мери, затворена в Лохлевън, вероятно убийца, със сигурност прелюбодейка, мразена от половин Англия и будеща ужас у собствените си братя по вяра, момчето ѝ — държано от нейния полубрат, съпругът ѝ — принуден да бяга. Коя е по-добрият избор като наследница? Кой е по-добрият избор за Англия? Разбира се, Елизабет в чудовищната си извратеност подкрепя Мери и призовава за нейното освобождаване.