Спечелвам своята черна рокля и печеля свободата си. Позволяват ми да се разхождам в градините в Остърли и дори да взема кон и да яздя през парка. Господин Носльо харесва овощната градина на Томас Грешам и когато идва сезонът на ранозрейките, често може да бъде открит да оглежда малините или ранните череши. Придирчиво подбира плодовете, и няма как да не заподозра, че му доставя особено удоволствие да дразни нашия домакин. Неведнъж, когато сър Томас е изпратил вест от Лондон, за да поиска праскови от парника си, съобщавайки на домашните си, че дава важна вечеря на изтъкнати гости, откриваме, че господин Носльо го е изпреварил. Знае как да отключва вратата на парника, влиза пръв и изяжда най-хубавите плодове. Понякога гризва само по малко от всеки плод. Бих очаквала сър Томас да се възхити на метода на господин Носльо за вдигане на стойността, но той не се възхищава.
Пиша на Уилям Сесил и казвам, че след като сега е признато, че бракът ми е бил действителен, бих искала да живея там, където живееше съпругът ми, в Сандгейт в Кент, и да отгледам децата от първия му брак като свои. Сега те са сираци, а аз съм вдовица: би било услуга за енорията и радост за мен, ако грижата за тях може да ми бъде поверена.
Отнема му дълго време да отговори, но знам, че си има много други тревоги. Томас Хауард, херцогът на Норфолк, е бил изправен на съд по множество обвинения, но само едно от тях звучи убедително — а то е най-тежкото. Предпочел кралица Мери пред кралица Елизабет, имал намерение да се ожени за красивата по-млада жена, и кралицата иска той да умре заради това. Знаел е, че има заговор за освобождаването на шотландската кралица и може да е препратил известна сума пари за тази цел. Не е сторил кой знае какво друго. Не се присъединил към заговора, покорил се на кралицата и я помолил за прошка. Тя не приела оправданието, че той е обещал брак на шотландската кралица, че ѝ дължи подкрепата си. Това е последното оправдание на света, което човек може да изтъкне пред жена като Елизабет — тя не може да търпи друга жена да бъде удостоявана с внимание. Затова Томас Хауард е бил изправен на съд и признат за виновен, а кралицата може да предпочете да го помилва или да не го стори. Междувременно той чака в Тауър, както чакаше сестра ми Джейн, както чакаше Катрин, както чакам аз тук в Остърли, да узнаем какво е угодно на кралицата.
И именно сега, когато намират Томас Хауард за виновен в държавна измяна, задето ѝ е предложил брак, когато съпругът на Бес е в немилост, понеже се е влюбил в нея, внезапно, репутацията на Мери Стюарт се оказва съсипана. Тайният съвет позволява пълното разгласяване на писмата ѝ, прочутите писма от посребреното ковчеже — фалшифицирани и скалъпени. Уилям Сесил е зает и книжата, които някога бяха толкова тайни, че не можеха да бъдат показвани дори на кралските съветници, сега са разпространявани с такава лекота, че всяко момче, въртящо шишове в някоя готварница, и всяка кухненска прислужница в Лондон, може да си купи екземпляр и да прочете, че кралица Мери не е законна кралица, защото е развратничила с Ботуел и е взривила съпруга си.
Потресен от това и изплашен от множеството други предупреждения на Сесил, парламентът отправя призив Мери да бъде обвинена и екзекутирана. Все още нежелана, вероломна гостенка на леля ми Бес, шотландската кралица трябва да чака, за да види какво ще направи Елизабет. Предполагам, че Елизабет ще държи всичките си братовчеди — всички нас — затворени за неопределено дълго време, докато красотата на Мери повехне, докато преданата армия на Томас го забрави, докато умрат от сломено сърце. Но не може да накара мен да се почувствам дребна и нищожна. Аз и без това съм дребна. Не може да разбие сърцето ми: то е погребано с моя съпруг, Томас Кийс.