Никой не забравя дори за миг другите братовчедки: незаконородената Елизабет, понастоящем под домашен арест в Удсток, Мери Стюарт, чужденката във Франция, сгодена за френския дофин, и Маргарет Дъглас, омъжена за граф и обсипвана от кралицата с по-висше благоволение, отколкото която и да било от нас, останалите, заради гръмко провъзгласяваната си папистка вяра.
По-хубаво от всяка поетична драма е да се види какво вълнение настава, когато ние, братовчедките, се готвим да се отправим в процесия за вечеря. Елизабет би трябвало да бъде тук и да върви зад своята полусестра. Тя е посочена за наследница в завещанието на крал Хенри и кралица Мери не може да промени това. Посъветва се относно обезнаследяването на Елизабет, но ѝ казаха, че парламентът никога не би го подкрепил. Защо членовете на парламента са били склонни да подкрепят убиването на Джейн, но не и обезнаследяването на Елизабет, това само те, по време на страховитите си заседания, могат да кажат. Но така или иначе Елизабет е все още под домашен арест и навярно няма да се върне в двора никога вече.
Така че кралицата заема мястото си, сама начело на всичките си дами — дребна, набита фигура, скъпо облечена, със сбърчено от тревоги добродушно, ъгловато лице. И — чакай малко! Ето я майка ми, окичена с бижута, винаги в рокля от зелен брокат (която провъзгласява подкрепата ѝ за Тюдорите така гръмко, че и най-глухите техни привърженици да го разберат). Тя е следващата на опашката за трона след Елизабет — и понеже Елизабет не е тук, тя би трябвало да върви точно по петите на кралицата. Но, момент! — никой не смее да оформи процесия, докато не бъдат заети тези първи места — последна, затичала се непристойно, влиза лейди Маргарет Дъглас, известна по-рано като незаконородената дъщеря на Маргарет, кралицата на шотландците, и нейния съпруг — двуженец. Но само известна по-рано като такава, защото сега е законородена — кралица Мери го постанови, папата го постанови. Фактите не са важни, важно е какво казват всички. А ако тя е законородена и е дъщеря на шотландската кралица Маргарет (по-голямата сестра на Хенри VIII), тогава превъзхожда по сан майка ми, която е законородена и е дъщеря на Мери, кралицата на Франция (по-малката сестра). Но в завещанието си той посочва нашата линия на рода, а същото гласеше и завещанието на крал Едуард… така че кой знае кой би трябвало да е следващият наследник? Кой знае кой би трябвало да върви непосредствено зад кралицата? Не и аз, със сигурност. Както и никой от онези, които чакат да влязат на вечеря.
Влизането се превръща в прикрито боричкане. Лейди Маргарет Законната се бута грубо пред мен, а аз отстъпвам назад с престорена почтителност и престорено добри маниери. Тя е фаворитка на кралица Мери, вярна на Рим, гръмко обявява предаността си към братовчедка си сега, когато последната е кралица. Тя е едра жена с гъста посивяваща коса, натикана под старомодна шапчица. Прекарала е живота си, ту губейки, ту възвръщайки си благоволението на стария крал, също влизайки и излизайки от Тауър, и е свикнала да се бори със зъби и нокти за мястото си. До нея аз приличам на прелестна нейна дъщеря, може би внучка. Светлокожа и руса съм, с деликатни черти, тринайсетгодишна, истинска и законна внучка на прочутата с красотата си кралица на Франция от династията на Тюдорите. Отстъпвам назад с тиха, търпелива въздишка: изглеждам сто пъти по-царствена, отколкото тя, докато се вмъква вътре със сумтене.
Те двете с майка ми вървят плътно една до друга, лакът до лакът, почти юмрук до юмрук. По-хубаво е от схватка по борба на селския мегдан, всяка вечер. Кралица Мери поглежда назад и подхвърля по някоя усмивка, по някоя дума на един или друг, и редът е приет. Можем да влизаме на вечеря.
Мери, най-дребната почетна дама на света, върви заедно с мен, сякаш си партнираме в танц. Изглеждаме толкова красиви заедно, та никой не отбелязва, че тя е миниатюрна в сравнение с всички останали. Те ѝ се усмихват и я милват, и казват на майка ми, че трябва да я храни с дивеч и печено месо, за да може да порасне. Никой не мисли, че с нея може нещо да не е наред, а майка ми не казва нищо. Сега, когато най-прекрасната ѝ дъщеря е изгубена за нея, няма да подцени двете, които са ѝ останали. Виждам как понякога Мери оглежда дворцовото джудже, Томазина, така, както злонравно коте предизвиква малка котка. Томазина, която след спирането на растежа си е висока по-малко от метър и двайсет, и изключително горда, показва пълно пренебрежение към Мери.