Дворецът Хамптън Корт
Лятото на 1555 г.
Докато понася уморителна бременност в горещо време, кралица Мери се решава да прости на упоритата си полусестра и отстъпва пред увещанията на съпруга си, принц Филип, да освободи Елизабет от двореца Удсток. Нашата сродница идва в двора, облечена много скромно, с шапчица върху рижавата си коса, в протестантско черно и бяло, очарователна и въодушевена като всяка стара мома, която скоро ще стане леля.
Присъствието ѝ само добавя още един „състезател“ в галопиращата надпревара коя дама да върви първа зад кралицата. Но нали, въпреки че може да се състезава за старшинство, не е възможно Елизабет наистина да си мисли, че има някакъв шанс да бъде посочена за наследница на кралицата? Дори самото ѝ присъствие напомня на всички за религиозното разделение, защото всички знаят, че Елизабет е подкрепяната от протестантите наследница, каквато беше и сестра ми.
Когато дворът се премества в Оутландс, майка ми се прибира у дома в Боманър и, без да съобщи предварително на мен или Мери, сваля траура и се омъжва за своя началник на конюшнята, Ейдриън Стоукс, който ни служи и се грижи за конете и хрътките, откакто се помня. Мери казва, че почитаемата ни майка не можела да си позволи да му плаща, а не можела да се лиши от грижите му за конете ѝ, но аз си мисля, че тя се радва да се отърве от името Грей, изписано с огромни ярки букви във всеки незаконен протестантски памфлет и прочуто из целия християнски свят. С Ейдриън Стоукс тя може да погребе предателското си име заедно със своя съпруг-изменник и своята дъщеря-привърженица на реформираната църква, и да се престори, както го правят всички други, че те никога не са съществували.
За нея всичко се нарежда много добре. Тя става госпожа Стоукс (макар да зная, че винаги ще настоява да я наричат лейди Франсес и да ѝ се покланят дълбоко като на кралска особа), но аз все още съм лейди Катрин Грей. Мери все още е лейди Мери, и няма начин да променим имената си, освен ако някой не се ожени и за нас. Няма как да скрием, че ние, редом с Елизабет, Мери Шотландска и Маргарет Дъглас, сме последните останали Тюдори, всички до една с право на трона на кралицата, всички — навъртащи се в кралския двор в очакване на изхода на това бързо зачеване. Една от нас със сигурност ще наследи престола, освен ако кралицата не роди здраво бебе — нещо, което майка ѝ е успяла да направи само веднъж.
Дворецът Оутландс
Съри, лятото на 1555 г.
Бог — но не и аз — знае защо нищо никога не се нарежда добре за нас, Тюдорите. Кралица Мери не се сдобива със сина, за когото копнее. Оттегля се в уединение преди раждането с добре оформен и закръглен корем и всички ние, почетните дами, изглеждаме много очарователно, когато седим с нея и шием бебешки дрешки, а когато излизаме, отмятаме глави и казваме, че наистина не можем да обсъждаме интимни женски въпроси с красивите испански придворни. Ясно давам да се разбере, че девойка като самата мен (никога не се споменава, че съм била изоставена съпруга, чийто брак бе анулиран само след броени седмици) не може да коментира състоянието на кралицата днес: такива неща са мистерия за девица като мен. Поддържаме това поведение — абсолютно възхитително е — от седмия месец до изпълването на деветия, а после (вече не толкова убедено) през десетия. Сега изглежда това като че ли се превръща в загадка за всички ни — в еднаква степен за придворните дами и за акушерките. Прикриваме растящото си безпокойство възможно най-добре и казваме, че тя е объркала датите, и раждането ще настъпи вече всеки момент, но дори аз мисля, че това е малко преувеличено.
През това време на очакване Елизабет е олицетворение на подмазвачеството, очарователна към всички дами, грижовна и внимателна към лордовете, силно и показно загрижена за здравето на обичната си полусестра, и прелъстителна като изпъдена от манастир монахиня към съпруга на сестра си, Филип Испански, който явно я възприема като гарант за безопасността му, ако старата му съпруга почине при раждане.
Питам почитаемата си майка какво става с кралицата и защо не получава родилни болки и не ражда детето си като нормална жена — а тя ми се сопва и ми казва, че от всички глупави момичета на света аз би трябвало да съм последната, която да пита къде е престолонаследникът, тъй като тя е първата законна наследница и следователно с всеки ден, в който не настъпва раждане, положението ми се подобрява все повече и повече. Прошепвам: „Елизабет?“ и почитаемата ми майка казва остро: „Обявена за незаконородена от собствения си баща?“ и ме перва по кокалчетата на пръстите с камшика си за езда. Приемам, че няма да получа от нея полезен майчински съвет и не я питам нищо повече.