Отминава още месец и коремът на кралицата просто спада, сякаш е било просто подуване на корема, като на лакома стара овца, преяла с детелина, и сега всички си мълчим, когато тя излиза от уединението и се присъединява отново към двора, сякаш изобщо нищичко не е ставало.
За нея това е истинско страдание, разбира се, защото е лудо влюбена в крал Филип, а той е толкова любезен и търпелив, колкото може да бъде един мъж с по-възрастна съпруга, която си е въобразила, че е бременна и е накарала и двамата да изглеждат като глупаци; всъщност обаче е много смущаващо за всички ни: всички английски придворни, които така се перчехме с плодовитостта на нашата кралица, всички ние, придворните дами, които се суетяхме около нея, придавайки си важност. Най-лоша от всички е Елизабет: прелива от съчувствие, но влиза на вечеря зад кралицата, по петите ѝ, сякаш вниманието на Филип към нея доказва, че тя е наследница, и всички напълно забравят за правата на майка ми и за мен.
При тези обстоятелства — нелепи, непредсказуеми и просто типични за глупостта на всички — откривам, че съм имала злощастието да наследя амбицията на майка си. Всъщност бих очаквала да презра тази амбиция, като се има предвид докъде ни доведе до този момент. Но не мога да се сдържа, неприятно ми е някой да намеква, че не съм наследницата, и започвам да се включвам в боричкането за старшинство всяка вечер.
Въпросът не е толкова в убеждението ми, че би трябвало да съм кралица — нямам желание да изместя кралица Мери, — но наистина искам да бъда нейна наследница. Просто не смятам, че някой друг е достоен за короната. Не мога да бъда щастлива при мисълта Елизабет да бъде кралица, не мога да си я представя на мястото на Джейн, никой не би могъл да си я представи. Толкова е недостойна! Във всяко отношение, от ужасната жълта коса — изобщо не е златиста като моята — до кожата, жълтеникава като на испанка, тя е неподходяща да бъде кралица на Англия. Охотно бих отстъпила заради един малък принц, който е наследник на Испания и Англия, роден в брачен съюз на двама управляващи монарси. Но никога няма да отстъпя заради незаконната дъщеря на моя прачичо — особено след като никой не знае дали Елизабет е дори това. Майка ѝ е била уличена в прелюбодеяние с петима мъже! Елизабет като нищо би могла да е дъщеря на кралския свирач на лютня — кой знае?
Но през това тягостно време на неловко съжаление, без Уелски принц в люлката и с малко изгледи за нова бременност, аз не съм единствената, която мисли за моите права. Изглежда, че съм се превърнала в обект на голям интерес за двама души — всъщност на двама мъже. Единият е бившият ми съпруг, Хенри, лорд Хърбърт, който постоянно обръща глава и ми отправя леки потайни усмивки, когато ние, дамите, минаваме покрай него. Не може да се каже точно, че отвръщам на усмивката: отправям му поглед с изражение, малко подобно на онова, което Джейн придобиваше, когато четеше нещо, което смяташе за неправдоподобно: скептично повдигната вежда, малко надменно изражение. Мисля, че е твърде очарователно и плясвам сестра си, Мери, когато отбелязва, че зяпам Хенри Хърбърт с отворена уста и увиснала челюст, сякаш ми се иска още да сме женени.
Казвам, че едва ли приляга на нея, чиято глава стига само до горната част на корсажа ми, да коментира външността ми.
— Не си по-висока от джуджето на кралицата — казвам с унищожителен тон. — Не ми казвай, че зяпам.
— Не съм джудже — заявява тя твърдо. — Родена съм дребна, но с кралско потекло. Съвсем различна съм от Томазина. Всички така казват.
Не мога да се опълча на дребничката ѝ, излъчваща достойнство фигура.
— О, и кои са всички тези хора, които казват така?
— Аз го казвам — заявява тя с огромно достойнство. — А аз съм тази, която е от значение.
Винаги е оставала напълно необезпокоявана от факта, че е толкова ниска и вече не расте. Джейн ѝ каза веднъж, че джуджетата в някаква езическа страна били почитани като богове, и това я изпълни с гордост. Тя има много високо мнение за себе си, предвид факта, че ръстът ѝ е толкова нисък. Струва ми се много странно да имам една сестра, която е презирала тленния свят, и друга, прекалено дребна, за да желае този свят, а ето ме мен, родена между двете, висока и красива, най-жадуващото за светски удоволствия момиче в целия двор.
— Предполагам, че искаш да се омъжиш отново за него — казва Мери сериозно. — Бих предположила, че начинът, по който се отнесоха с теб, би те отблъснал от семейство Хърбърт завинаги.