— Ще се омъжа веднага щом траурът ми приключи — казвам възторжено на доведения си баща, господин Стоукс. — Добре е да поискаме позволение сега, докато дворът още е в черно и Елизабет е в такова великодушно настроение.
Той изглежда изтощен. Искрено опечален е от загубата на съпругата си. За разлика от нас, нейните две оцелели деца, той истински я е обичал.
— Съжалявам — казва сковано. — Говорих с лорд Хартфорд след погребението. Редно е той да говори с кралицата сега, когато майка ви вече я няма.
— О, много добре. Какво каза Нед? — питам уверено. Държа на скута си Джоу, сгушила се в Рибън, и лекичко подръпвам коприненогладките уши на кучето. — Какво иска — да изчака, докато се върна в двора след траура ли? Или смята да говори с нея сега, докато още отсъстваме?
Ейдриън Стоукс поклаща глава, без да откъсва очи от лицето ми.
— Съжалявам — казва неловко. — Много съжалявам, Катрин. Зная, че майка ви също щеше да съжалява. Но не мисля, че той ще се наеме с това. Всъщност ми го каза. Сега, когато майка ви вече не е тук, за да се застъпи за вас пред кралицата, майка му промени мнението си и не е съгласна бракът да се осъществи. Лейди Сиймор не желае да говори с кралицата без подкрепата на майка ви, нито пък той. Направо казано: никой от тях не смее.
Едва успявам да повярвам на думите му.
— Но тя току-що ме призна за принцеса по кръв! — възкликвам. — Признава ме за член на кралската фамилия! Никога не съм се ползвала с толкова висше благоволение от нейна страна!
— Точно там е въпросът — отвръща той. — Сега, когато сте призната за принцеса, тя ще бъде още по-твърдо решена сама да се разпореди за брака ви, и няма да иска да се омъжите за човек, който сам има права над трона.
— За Хартфорд! — повишавам тон на доведения си баща. — Би следвало да разпореди брака ми с Хартфорд! А вие би трябвало да настоите на това от мое име!
Той поклаща глава.
— Знаете, че нямам влияние, лейди Катрин. Аз съм обикновен човек от неблагороден произход, без голямо богатство. Но зная, че кралицата няма да иска да ви омъжи за лорд, който сам има права над трона. И няма да ви позволи да сключите брак, докато самата тя е неомъжена, и да рискува да родите син, който би имал по-голяма право над трона, отколкото тя самата. Ясно ми е какво си мислят семейство Сиймор: несъмнено кралицата няма да иска в двора момче, което е едновременно Тюдор и Сиймор, докато тя самата не се сдобие със съпруг и син. Семейство Сиймор не искат да поемат риска да я оскърбят.
— Никой от вас не я разбира! — възкликвам. — Тя не разсъждава така, не планира предварително по този начин! Интересува я само да бъде център на вниманието и да задържи Робърт Дъдли до себе си.
— Смятам, че всъщност разсъждава много внимателно — предупреждава ме той. — Мисля, че е наредила да ви наблюдават, и смятам, че няма да поеме риска да позволи раждането на дете, което да има основания да претендира за трона.
— Елизабет не ме следи!
— Уилям Сесил го прави — вижда стъписването ми и безпомощно свива рамене. — Той следи всички.
— Да не искате да кажете, че тя няма да ми позволи да се омъжа, докато самата тя не се омъжи и не роди своя син и наследник?
Той кимва и казва:
— Това е почти сигурно — казва. — Ако го позволи, това би означавало да можете да представите наследник с по-основателно право от нейното.
— Дотогава може да минат години.
— Знам. Но мисля, че тя няма да търпи съперница.
— Тя ще ме съсипе — казвам с равен тон.
Пясъчнорусите му вежди се събират в намръщено изражение, докато се пита какво имам предвид със „съсипване“.
— Надявам се, че не — казва. — Надявам се, че ще внимавате както с репутацията си, така и с кралицата.
Спомням си за беседката, спомням си мига на силна болка и радост, спомням си как хълцах на рамото му и как прошепнах: „Цялата съм твоя“.
— Ние сме сгодени и ще се оженим — казвам.
— Традицията изисква да имаме позволението на кралицата — напомня ми той внимателно. — Такъв беше и законът. Кралицата може да върне този закон. Но и без това семейство Сиймор казват, че няма да молят за този брак.
— А писмото на майка ми, в което молеше кралицата за позволение Нед и аз да се оженим? Мога да го дам на Елизабет, ако никой друг няма куража да го представи. Можем да кажем, че сме го намерили в книжата ѝ, че това е било предсмъртното ѝ желание?
Умореното му лице помръква.
— Онова писмо — казва той. — Именно така разбрах, че ви следят. Писмото на майка ви е изчезнало от покоите ѝ. Шпионирали са майка ви и някой е откраднал писмото ѝ. В името на собствената ви безопасност, Катрин, трябва да забравите всичко това.