Аз единствена от нашето семейство отказвам да се нагиздя в натруфени дрехи и да яздя в свитата на Мери. Няма да се перча като паун с богато избродирана шапчица. Но тя ми изпраща рокли, сякаш се надява да купи роднинската ми обич, а аз казвам на придворната ѝ дама Ан Уортън колко ми е непоносимо да чуя, че суетно създание като принцеса Елизабет е възхвалявано за това, че се облича по-скромно от мен. Няма да нося нищо друго освен най-сдържано и строго облекло. В Англия ще има само един теолог с кралска кръв, една наследница на протестантската кралица Катрин Пар, една девойка, която да води реформираната църква, и това ще бъда аз. Няма да ме видят да се обличам по-ярко от Елизабет, и няма да следвам пъстра папистка свита.
Това беше краят на братовчедската обич. Бездруго не вярвам принцеса Мери да е изпитвала голяма привързаност към мен, тъй като веднъж се изказах оскърбително за огромната кристална дарохранителница, съдържаща нафората за литургията, върху олтара в параклиса ѝ, като попитах придворната ѝ дама защо прави реверанс пред нея. Имах намерение да се преборя за душата ѝ — да я въвлека в разговор на религиозни теми, в който би могла да обясни, че тя, като папистка, вярва, че хлябът е самото тяло на Иисус Христос. Тогава щях да ѝ покажа, че той не е нищо, освен хляб — че самият Иисус е искал учениците да разберат, че по време на Тайната вечеря Той им дава хляб, истински хляб, като в същото време ги приканва да се молят за Него. Той не е искал да каже, че това е Неговото тяло. Не говорел буквално. Със сигурност всеки глупак може да разбере това, нали?
Мислех, че това би била изключително интересна дискусия, която би я довела до истинско осъзнаване. Но за нещастие, макар да знаех точно какво възнамерявам да кажа, тя не отвърна, както очаквах. Изобщо не каза това, което мислех, че ще каже, а само, че се кланяла на Онзи, който е създал всички ни — напълно безсмислен отговор.
— Как? — попитах, малко объркана. — Как може тук да е Той, който е създал всички ни, а хлебарят да е създал Него?
Изобщо не стана както трябва и Бог трябва да ми прости, че не подготвих почвата за спора, повтаряйки довода си три пъти, както в уроците ми по реторика. Справих се много по-добре в спалнята си, отколкото в паписткия параклис в Болийо, и това може да е само защото дяволът закриля своите, а Ан Уортън е под косматото му копито.
Върнах се в стаята си, за да произнеса отново речта пред огледалото. Видях бледото си лице, меднозлатистата си коса, дребните си черти и ситните лунички, разпръснати по носа ми, които, боя се, развалят деликатната ми хубост. Бледата ми кожа е като най-фин порцелан, с изключение на тези ситни точици, които обсипват лицето ми през английското лято като семенца от върбите. Бях невероятно убедителна, когато изпълнявах сама и двете роли в спора; блестях като ангел, когато се борех за душата на въображаемата Ан Уортън. Но истинската Ан Уортън не подлежеше на убеждаване.
Наистина намирам, че хората са много трудни за обръщане към нова вяра: толкова са глупави. Трудно е да издигнеш грешници до Божията благодат. Упражнявах няколко реплики насаме и те звучаха убедително като думи на проповедник, но докато репетирах спора ни, Ан Уортън отиде при принцеса Мери и ѝ каза какво съм казала, и така принцесата разбра, че съм заклет враг на вярата ѝ, което е жалко, защото преди винаги беше мила и се държеше с мен като със своя любимка. Сега ме презира заради вярата ми, на която гледа като на заблуда. Моята изключителна вяра — заблуда! Ще трябва да простя и това.
Знам, че тя едва ли ми е простила това, нито го е забравила, затова не се чувствам удобно, като следвам майка си и яздя в свитата на принцеса Мери, но поне принцеса Елизабет е в по-лошо положение. Тя не може дори да дойде в двора след изпадането си в немилост заради Томас Сиймор. Ако бях на нейно място, щях да мисля, че съм страшно опозорена. Всички знаят, че тя му е била почти любовница, а след смъртта на съпругата си той призна, че планирал да се ожени за Елизабет и да отмъкне короната. Бог да пази Англия от невъздържана жена като Елизабет! Бог да пази Англия от папистка кралица като Мери! Бог да е на помощ на Англия, ако Едуард умре без мъжки наследник и страната трябва да избира между папистката, кокетката, френската принцеса или майка ми!
Принцеса Мери не остава дълго. В кралския двор на брат ѝ не цари веселие. Братовчед ми, крал Едуард, страда от кашлица, от която не може да се отърве. Чувам хриптене, когато седя до него и му чета от произведенията на Платон — философ, когото и двамата обичаме, — а той се уморява бързо и трябва да си почива. Виждам спотаената усмивка на баща ми, когато забелязва, че чета на гръцки на краля на Англия, но всички други само се тревожат, че изглежда толкова болен.