Братовчедка ми Маргарет Дъглас е нанесла дълбоко оскърбление на кралицата. Един служител на съпруга ѝ, Матю Стюарт, е бил заловен да напомня на френския посланик, че Маргарет е най-близката роднина на нашата братовчедка Мери, кралицата на Франция и Шотландия, а нейният съпруг като граф на Ленъкс е наследник на шотландския престол. Това е очевидно вярно, но всеки би могъл да я предупреди, че за подобни думи ще бъде докладвано незабавно, и Елизабет ще се уплаши и ще побеснее. Маргарет е трябвало да се възползва от най-силното си оръжие — че е изключително невзрачна и стара, и тогава Елизабет би ѝ простила кралското потекло. Във всеки случай всички в двора са изключително развеселени, защото на Уилям Сесил му е наредено да рови из стари документи, складирани в помещението с архивите, за да докаже, че Маргарет Дъглас, дъщеря на сестрата на Хенри VIII, кралицата на Шотландия, е всъщност незаконородена, и следователно нито тя, нито красивият ѝ син Хенри Стюарт могат да имат каквито и да било претенции към трона на Англия. Сякаш репутацията ѝ би могла да бъде по-лоша от тази на Елизабет, чиято майка бе обезглавена за прелюбодеяние с петима поименно назовани мъже!
Благодаря на Бог, че никой не може да постави под съмнение моя произход. Произхождам по пряка и законна линия от любимата сестра на крал Хенри, кралица Мери, омъжена за най-добрия му приятел, Чарлс Брандън, чрез майка ми, безукорно добродетелната и злонравна Франсес Брандън, а сега, когато отново се ползвам с благоволение, приликата ми с красивата ми баба, кралицата, внезапно става очевидна. Много хора отбелязват в разговорите си, че съм красива като онази някогашна принцеса на Тюдорите, и се възхищават на светлата ми кожа и коса, наследени от рода Йорк.
Робърт Дъдли, който постоянно влиза и излиза от личните кралски покои и е открито допускан в кралската спалня, обявен за най-доверен приятел на кралицата, се държи с мен вежливо като със сродница. Между семействата ни съществуват толкова много връзки — той беше девер на сестра ми Джейн, и следователно и мой роднина, — от всички ухажори на моята братовчедка, кралицата, той се ползва с най-голяма благосклонност, и сега на драго сърце си спомня роднинството ни. Внезапно имам приятели там, където преди живеех сред непознати. Почти бих могла да повярвам, че всички ме харесват и че се ползвам с всеобщо възхищение. Започвам да казвам „моята братовчедка, кралицата“, точно както правеше майка ми, и Мери ми се смее, закрила уста с малката си ръка.
Но триумфалното ми завръщане в двора, появата на толкова много нови мои приятели, дори благоволението на кралицата не ме обезщетяват за загубата на Нед. Младият мъж, който свободно, по собствена воля, ме избра за своя любима, който поиска благословията на майка си и позволението на моята, сега минава покрай мен, сякаш не ме вижда, а когато случайно се озоваваме лице в лице, ми се покланя учтиво като на обикновена позната.
Първия път, когато хладният му поглед се плъзва над мен и оттатък, имам чувството, че ще припадна от мъка. Единствено застаналата до мен Мери, чиято глава не стига дори до рамото ми, ме задържа изправена. Ощипва ме по ръката толкова силно, че оставя синина, и ми прошепва:
— Горе главата! По-ведро!
Хвърлям поглед към нея, напълно объркана, а тя се усмихва широко нагоре към мен и добавя: „Петите надолу! Дръж се здраво“, като баща ни, когато ни учеше да яздим, и това ми помага да се опомня. Вървя с ръка върху рамото ѝ и едва успявам да заставя краката си да правят стъпка след стъпка. Отиваме в параклиса заедно: тя ме крепи, сякаш съм болна, и когато коленича зад кралицата, аз свеждам глава и моля Бог да ме избави от тази болка.
Толкова ужасно нещастна съм, като си помисля, че Нед ме изостави, за да избегне недоволството на една кралица, която никога не би пожертвала собствените си удоволствия. Елизабет си позволява да изпитва радост и наслада с любимия си, но аз не мога дори да говоря с мъжа, когото обичам. Гледам я как вика с жест Робърт Дъдли, за да я свали от коня ѝ или да танцува с нея вечер, когато върви с почти опряна на рамото му глава, и го вика в личните си покои, където всички ги оставят насаме, и откривам, че я мразя за себичността ѝ, заради това, че се интересува само от собственото си удоволствие и никога не мисли за мен. Обвинявам я с горчивина за това, че съм разделена от мъжа, когото обичам, и ще умра като самотна стара мома, докато тя се наслаждава на срамна, разпътна, публична любовна връзка.