Всички в двора знаят, че двамата имат съседни спални със свързваща врата между тях. Всеки от тях може и да се прибира в собствените си покои вечер, но всички смятат, че камериерът на Робърт Дъдли стои отвън пред вратата му по цяла нощ, защото кралицата на Англия се е промъкнала през скритата врата и е вътре. Дори хората в провинцията, които не би трябвало да са толкова добре осведомени за събитията в двора, казват, че Елизабет е безумно влюбена в своя красив началник на конницата, а мнозина мислят, че двамата вече са женени тайно и че горката му съпруга, каквото и да е името ѝ, ще бъде напусната по заповед на кралицата, точно както бащата на кралицата, крал Хенри, изоставяше съпругите си, за да се ожени за друга жена.
После идва новината, че регентката на Шотландия, Мари дьо Гиз, е мъртва, и властта на французите в Шотландия рухва, след като тя вече не е там, за да я поддържа. Сесил се прибира у дома в Лондон. Сключил е триумфален мирен договор, но сега Робърт Дъдли заявява, че не е получил нищо за цялото си усилно препускане от Нюкасъл до Единбург и обратно. Сега Елизабет иска нещо повече от договора на Сесил: настоява за хиляди лири обезщетение, за връщането на Кале, а на Мери, кралицата на Франция, да бъде забранено да поставя кралския герб върху блюдата си за хранене — всичко, от най-сериозното до най-незначителното. Двамата с Робърт, като кралица и нейният съпруг, стоят един до друг пред целия двор и посрещат Уилям Сесил с тирада от оплаквания.
Разгромът на френското управление в Шотландия би трябвало да бъде честван като победа, но Уилям Сесил, чиито умения доведоха до него, е смазан от неблагодарността на Елизабет, неспособен да скрие гнева си, че тя приема съвети от Робърт Дъдли. Дворът се разделя на съперничещи си лагери: тези, които приемат неудържимия възход на звездата на Дъдли — съпруг и бъдещ крал-консорт — и тези, които казват, че Уилям Сесил трябва да бъде уважаван, както и старите лордове, и че Дъдли е парвеню от род на предатели.
Елизабет, която ми е заявила с обич, че съм ѝ скъпа като дъщеря, обещала ми е, че ще ми бъде като майка, че ще ме осинови законно, че ще ме посочи за своя наследница, забравя напълно за мен в тази нова криза, докато мъжът, който ѝ е бил като баща и мъжът, който ѝ е като съпруг, се гневят толкова един на друг, че не желаят да си проговорят. Всички придворни са убедени, че Сесил ще я изостави, че Дъдли ще я съсипе. Шепне се за заговори за покушение над него: тя среща съпротива от всички страни. Не смее да се съгласи, че една страна може сама да избере наследника на своя престол. Ако на шотландците е позволено да отхвърлят своята кралица Мери, защо англичаните трябва да приемат Елизабет? В своето безпокойство за любовника си, за бъдещето си, за самия си кралски сан, тя не се интересува от мен, не се интересува от никоя друга жена.
— Но на мен ми харесва да бъда забравена — отбелязва сестра ми Мери. — Предполагам, че съм свикнала, след като съм толкова ниска, че очите на другите често не стигат до мен. Но това определено означава, че можеш да правиш каквото искаш.
— А какво искаш да правиш ти, смешно малко създание? — питам снизходително, като се навеждам, за да виждам изящното ѝ лице. — Да не си намислила някоя дяволия, по примера на половината придворни? Да не си влюбена, Мери?
Джейни се засмива грубо, сякаш никой не би обикнал Мери.
— Можеш да вземеш моя ухажор — казва тя. Джейни е ухажвана от стария ни чичо, Хенри Фицалан, граф Аръндел. Бива го да надживява съпругите си — първата му жена беше леля ми Катрин Грей. Сега отново е свободен, заможен и отчаяно копнеещ да влее малко кралска кръв в златната люлка в богато обзаведената детска стая в замъка си, в линията на рода си.
— Не ми трябват твоите огризки — Мери отхвърля богатия аристократ с махване на мъничката си ръка. — Имам си обожател.
Не съм изненадана. Мери притежава чара на Тюдорите и е добросърдечна по природа — мнозина мъже биха се радвали на тези качества у една съпруга. От нея би станала по-добра съпруга, отколкото от Джейни Сиймор, с нейното крехко здраве и трескавата ѝ енергия. Мери е истинска миниатюрна наслада: когато застане пред рицар в броня, може да огледа красивото си лице и съвършено оформените си шия и рамене, отразени в нагръдника му. Ако седи върху възглавница зад висока маса и един мъж вижда само главите и раменете ни, ще му е трудно да реши коя е по-голямата красавица. Само когато тя се изправи, внезапно се разкрива, че е мъничка, наполовина на нормалния ръст. Мисля, че високо на седлото, на кон, е по-красива дори от мен. Има добра стойка, месечните ѝ неразположения са редовни — навярно би могла да има кандидат, навярно би могла дори да се омъжи.