Нед ме отвежда тайно в покоите на Джейни и си открадваме няколко мига за припряно любене. Не ме е грижа дали имаме само минута. Изпитвам толкова трескаво желание да бъда в прегръдките му, че не ме е грижа дали ще ме обладае като някое момиче от Съдърк, облегната на стената, или пък няма време за нещо повече от бърза целувка в затъмнен ъгъл.
Един ден той ме отвежда до тиха прозоречна ниша, далече от шумните придворни и казва:
— Имам нещо за теб.
— Тук ли? — питам кокетливо и съм възнаградена с топла усмивка.
— Тук — казва той с обич. — Вземи това — слага в ръцете ми пергаментов документ.
— Какво е това? — разгъвам го и чета. Това е акт за дарение. Оглеждам го бързо и виждам, че ми е подарил земи, които струват цяло състояние.
— Това са земите, които ще останат твои и след смъртта ми — казва той. — Нямаме родители или настойници, които да изготвят брачния ни договор, така че ти давам това сега. Виждаш ли името си?
Назовал ме е своя нежно обичана съпруга. Притискам документа към сърцето си.
— Благодаря дори само заради тези думи — казвам. — Земята няма значение.
— Нищо няма значение — съгласява се той. — Нито земята, нито състоянието, нито титлите. Нищо освен нас двамата.
В двора пристигат още новини от Франция. Вдовстващата кралица, моята братовчедка кралица Мери, е сложила дълбок траур за младия си съпруг, но това не пречи да бъде отхвърлена от кралската фамилия на Франция. Тя няма да се омъжи за втория син, дори не ѝ се полага да остане във Франция. Елизабет изобщо не храни съчувствие към нея, въпреки че красивата ни братовчедка е изгубила майка си, а сега младият ѝ съпруг е мъртъв. Единственото, което интересува Елизабет — единственото, което чувам, докато стоя зад стола ѝ по време на приглушените ѝ разговори с Уилям Сесил — е въпросът: ако Мери реши да дойде в Шотландия, как ще се отрази това на шотландците? Ще се вдигнат ли на бунт срещу новата си кралица, както се вдигнаха срещу майка ѝ, или ще я приемат в сърцата си в прилив на нежни чувства, като диваци, каквито са?
И в двата случая аз съм станала изключително важна за безопасността на Англия. Никога не е било по-ясно, че Елизабет трябва да ме посочи като своя наследница пред парламента, за да попречи на братовчедка си Мери да предяви претенции за престола. Елизабет се обръща към мен с по-сладка усмивка от обикновено. Не иска да дава на никого каквото и да било основание да мисли, че Мери, кралицата на шотландците, може някой ден да стане Мери, кралица на Англия. „Много далечна роднина“, така я нарича тя, сякаш може да пренапише родословното дърво, от което личи, че всички ние сме равнопоставени сродници. „А и Англия никога няма да коронова кралица-папистка.“
Сесил я гледа така, сякаш не е толкова сигурен.
— Моментът е много подходящ да си изберете съпруг подчертава той. — Защото несъмнено кралица Мери ще се омъжи отново, и вие ще съжалявате, ако тя отнеме някой от вашите кандидати.
Елизабет разтваря широко очи.
— Да не искате да кажете, че Ерик Шведски би предпочел Мери пред мен? — предизвиква го тя. — Наистина ли мислите така?
Това е най-опасният въпрос на света. Елизабет храни всички страхове на пренебрегвано дете: има нужда да знае, че е предпочитана от всички.
— Казвам, че не бихме искали Мери, кралицата на шотландците, да се омъжи за силен и влиятелен владетел и да го изпрати на прага ни — отвръща Сесил съобразително. — Не и някой владетел, когото самите ние бихме искали за съюзник. Трябва да се погрижим, ако тя дойде в Шотландия, да не го стори като принцеса на Франция, Испания или дори Швеция. Ако дойде в Шотландия, най-добре за нас би било да го стори като вдовица без приятели.
— Възможно ли е това?
Сесил поклаща глава.
— Не е вероятно. Но би трябвало поне да можете първа да избирате от най-изтъкнатите мъже в християнския свят. Тя не бива да грабне някого преди вас, понеже е избрала по-бързо.
— Навярно тя няма да се омъжи отново — отбелязва Елизабет.