Налага се да сподавя лекото си ахване, когато си помислям, че говори за Нед, но той има предвид Джейни.
— Много ми липсва — успявам да кажа.
— Трябва да се молите за нея — казва той. — Не се съмнявам, че тя е отишла право в рая. Няма такова нещо като чистилище, та да може с молитви да постигнем освобождаването на нечия душа от него — но въпреки това е утеха да се молим за блаженството на нашите приятели на небето, а Бог чува всяка молитва.
Не му казвам колко пламенно се моля Нед да се прибере у дома скоро. Просто свеждам очи към земята и се надявам, че ще ми позволи да си тръгна и да отида в покоите на кралицата. Там никой не се интересува как изглеждам. Всъщност, Елизабет предпочита да съм бледа и мълчалива.
— А липсва ли ви и брат ѝ, граф Хартфорд? — пита Сесил закачливо.
Този тон е толкова странен за такъв сериозен човек, че рискувам да хвърля бърз поглед нагоре. Той е свел лице и ми се усмихва, тъмните му очи обхождат изпитателно лицето ми. Чувствам, че се изчервявам, знам, че ще го види и ще си направи изводите.
— Разбира се — казвам. — И двамата ми липсват.
— И няма нищо, което би трябвало да кажете на кралицата… или на мен? — намеква Уилям Сесил внимателно.
Хвърлям бърз поглед към него: не ми е приятно да се шегува с това.
— Казахте ми, че е добре да изчакам подходящия момент да говоря с нея.
— Да — казва той безстрастно. — И сега моментът няма да е подходящ.
Стисвам устни.
— В такъв случай ще говоря с нея, когато ми кажете, че мога — казвам.
Ще намеря смелост да говоря с кралицата и да повикам Нед у дома, за да можем да се изправим пред нея заедно, веднага щом Уилям Сесил каже, че моментът е подходящ. Дотогава оставам онемяла от страх пред нея. Не смея да кажа на Уилям Сесил колко далече сме стигнали, без да имаме нито неговото позволение, нито подкрепата на Робърт Дъдли. Разбира се, Нед беше сигурен, че както Уилям Сесил, така и Робърт Дъдли доста добре се досещат какво сме намислили, а всеки би се обзаложил, че един красив млад мъж като Нед и една прекрасна принцеса като мен биха се влюбили един в друг, ако им е позволено да прекарват всеки ден заедно. Така че навярно е по-добре да проговоря скоро, с надеждата, че Уилям Сесил ще застане на моя страна.
Но ако с този закачлив тон Уилям Сесил не ме подканва да му се доверя, а, тъкмо напротив, ме предупреждава да не се женя за Нед? Иска ми се да беше говорил по-ясно, преди ние да се оженим и да споделим легло, и Нед да замине.
Има и по-лошо: откривам, че малко ми прилошава сутрин и че не мога да ям месо, особено месо с тлъстина, преди вечерта. От него ми се обръща стомахът и това е странно, тъй като по времето за закуска винаги съм гладна, стигала съм до вълчи глад след службата в параклиса и постенето. Сестра ми Джейн казваше, че съм чревоугодница, а аз се смеех и казвах… но сега няма значение какво съм казвала, тъй като няма да ѝ го кажа отново никога вече, а сега понасям само хляб и мляко, а понякога дори не и това. Мопсът Джоу седи на скута ми на закуска и изяжда по-голямата част от порцията ми. Мисля, че гърдите ми са наедрели, а също и малко чувствителни на допир. Не зная със сигурност, и все още няма кого да попитам, но според мен това показва, че може да чакам дете. И какво ще правя, ако е така?
Лейди Клинтън, почитаемата ми леля Елизабет Фицджералд, моя роднина, която обичаше сестра ми Джейн, ме спира в галерията и отбелязва, че не съм толкова весела без моите приятели, двамата Сиймор. Чака, сякаш би трябвало да кажа нещо в отговор. Лейди Нортхамптън, която идва зад нея, ми заявява направо, че ако съм влюбена в Нед Сиймор, тогава бих сторила по-добре да кажа на кралицата и да издействам тя да му нареди да ме направи почтена жена. Стоят една до друга — приятелките на Елизабет, довереничките на Елизабет, двойка харпии, сякаш знаят всичко, сякаш скъпоценната ми тайна изобщо прилича по нещо на техните ужасни отдавнашни флиртове по време на предишното царуване, в онези отдавнашни години, когато са били млади, красиви и с нежни сърца.
Бузите ми пламват от срам, задето говорят за мен и Нед така, сякаш сме някаква обикновена двойка глупаци, които се държат тайно за ръце. Те не могат да знаят, не могат да разберат, че ние сме дълбоко влюбени а освен това сме и женени.
— Ако ви е обещал женитба и ви е изоставил, редно е да кажем на кралицата — прошепва лейди Клинтън. — Всички виждаха, че сте неразделни, а после той внезапно изчезва. Ще се застъпя за вас.
Ужасена съм, задето си мислят, че може да съм се държала разпуснато. Бясна съм, задето ме смятат за такава глупачка, че да бъда изоставена от неверен любовник. Аз съм престолонаследница на Англия! Аз съм сестра на Джейн Грей! Има ли вероятност да падна дотам, че да легна с мъж, който не ми е съпруг, и да се налага да разчитам на лелите си да го доведат у дома при мен? Но не мога да им кажа, че сме женени и че той е заминал с мое позволение. И не мога да се заставя да споделя с която и да е от двете стари харпии (които са най-малко трийсетгодишни), че съм омъжена жена, която очаква дете. Сподавям яростта си и просто се усмихвам любезно, като казвам, че Джейни наистина ми липсва много силно. Те приемат гневните сълзи за скръб и двете казват, че тя е била прекрасно момиче и загубата е ужасна, и никоя от нас не казва нищо повече за Нед.