— Мечтаеш, постоянно мечтаеш, Уиндзор! — каза Райланд, старият противник на Реймънд и кандидат за протектората на настъпващите избори. — Бъди сигурен, че земята не е, нито пък някога може да бъде рай, докато семената на пъкъла са присъщи на нейната почва. Когато сезоните станат еднакви, когато въздухът не внася смут, когато земната повърхност вече не е уязвима към болести и суша, тогава болката ще изчезне; когато човешките страсти са мъртви, бедността ще си отиде. Когато любовта вече не е сходна на омразата, тогава ще има братство: сега сме много далеч от това състояние.
— Не толкова далеч, колкото предполагаш — отбеляза дребният, стар астроном на име Меривал, — полюсите прииждат бавно, но сигурно; след сто хиляди години…
— Всички ще сме под земята — каза Райланд.
— Полюсът на земята ще съвпадне с полюса на еклиптиката — продължи астрономът, — ще настане всемирна пролет и земята ще се превърне в рай.
— И ние, разбира се, ще се насладим на изгодите от тази промяна — каза Райланд презрително.
— Тук имаме необичайни вести — отбелязах. Държах вестника в ръка и както обикновено, бях разгърнал страницата за сведенията от Гърция. — Изглежда, че пълната разруха на Константинопол и предположението, че зимата е пречистила въздуха на падналия град, са дали кураж на гърците да посетят местността и да започнат да изграждат града наново. Но казват, че божието проклятие е навестило мястото, защото всеки, който се е осмелил да премине стените, е бил опетнен от чумата; че тази болест се е разпространила в Тракия и Македония и сега, заради опасения от силата на заразата по време на предстоящите жеги, на границите на Тесалия е вдигнат кордон и строга карантина е влязла в сила.
Тези сведения ни върнаха от изгледите за рай, предложени ни след изтичането на сто хиляди години, обратно към болката и нещастието, върлуващи в момента на земята. Говорихме за опустошенията във всяка част на света, предизвикани от епидемията през миналата година, и за ужасяващите последствия от повторно нашествие. Обсъдихме най-добрите средства за предотвратяване на заразата и запазване на здравето и живота в голям град, навестен от болестта — например Лондон. Меривал не се включи в този разговор; приближавайки се до Идрис, той продължи да я уверява, че радостното бъдеще за земен рай след сто хиляди години не беше помрачено за него от знанието, че за определен период от време ще настане земен пъкъл или чистилище, когато еклиптиката и екваторът бъдат в правилните ъгли. Компанията ни накрая се раздели.
— Всички мечтаем тази сутрин — каза Райланд, — също толкова разумно е да обсъждаме вероятността от нашествие на чумата в нашата добре управлявана столица, колкото и да изчисляваме вековете, които трябва да изтекат, преди да можем да отглеждаме ананаси тук на открито.
Но макар и да изглеждаше абсурдно да изчисляваме пристигането на чумата в Лондон, не можах да не разсъждавам без изключителна болка върху опустошението, което това зло бе причинило в Гърция. Англичаните в по-голямата си част говореха за Тракия и Македония, както биха говорили за лунна територия, която, неизвестна за тях, не представляваше никаква ясна мисъл или интерес в тяхното съзнание. Аз бях стъпвал на гръцка почва. Лицата на много от жителите ѝ ми бяха познати; в градовете, равнините, хълмовете и дефилетата на тези земи аз бях изпитал неизразима наслада, докато бях пътувал през тях предходната година. Някое романтично село, някоя колиба или изискан дом, разположен там, обитаван от прекрасните и добрите, се издигна пред мисления ми поглед и ме преследваше въпросът „И там ли върлува чумата?“. Същият този непобедим звяр, който витаеше над Константинопол и го погълна — този демон, по-жесток от бурята, по-малко питомен от огъня, уви, бе развързан в онази красива страна; тези размишления не ми даваха мира.
Политическата ситуация в Англия стана тревожна с наближаването на момента, когато трябваше да бъде избран новият протектор. Това събитие предизвикваше още повече интерес, тъй като сегашните слухове бяха, че ако популярният кандидат (Райланд) бъде избран, въпросът за премахването на наследствените титли и други феодални реликви ще бъде подложен на разглеждане от парламента. По време на настоящото заседание нито една дума не беше изречена по тези теми. Всичко зависеше от избора на протектор и изборите през следващата година. И все пак самата тишина беше ужасна и разкриваше страшната тежест, приписвана на въпроса, страха и на двете страни да рискуват ненавременно нападение и очакванията за яростен раздор, когато то започне.