За мечтателката Пердита всичко това бе само ново тълкувание на старо четиво, а нейното собствено разбиране беше достатъчно неизчерпаемо, за да я задоволи. Тя ме изслушваше, както беше правила с разказите за моите приключения, и понякога проявяваше интерес към този вид информация; но не я възприемаше като неразделна част от своето същество, докато аз, след като я бях получил, не можех да я отхвърля, също както не мога да отрека всеобщото сетиво на осезанието.
И двамата си приличахме в обичта ни към Ейдриън, въпреки че Пердита все още не бе избягала от детството и не можеше да оцени като мен обхвата на неговите качества или да изпита същата солидарност към неговите начинания и убеждения. Аз бях винаги с него. В неговия характер имаше чувствителност и непринуденост, които придаваха нежен и необичаен тон на разговорите ни. Тогава той беше весел като чучулига, чуруликаща от небесната си кула, рееше се в мислите си като орел, беше невинен като благия гълъб. Той можеше да разсее сериозността на Пердита и да отнеме жилото от моята мъчителна природа. Спомнях си за неспокойните ми желания и болезнените борби със събратята ми като за тревожен сън и се чувствах толкова променен, сякаш се бях превъплътил в друга форма, чието ново съзнание и неврологичен механизъм бяха изменили отражението на осезаемата вселена в огледалото на ума ми. Но не беше така; бях все тъй силен и непроменен в жаждата ми за съчувствие и копнежа ми по оживени занимания. Мъжествените ми добродетели не ме напуснаха, тъй както вещицата Урания пощадила къдриците на Самсон, докато той почивал в нозете ѝ, но всички те бяха смекчени и очовечени. Нито пък Ейдриън ме обучаваше единствено в студените истини на историята и философията. Докато, с тяхна помощ, ме възпитаваше да потискам собствения си безразсъден и див дух, той разгръщаше за мен цялата страница на собственото си сърце и ми даваше да усетя и разбера чудния му характер.
Бившата кралица на Англия, дори в крехка детска възраст, се бе опитвала да насади дръзки и амбициозни мисли в съзнанието на сина си. Осъзнала, че той е надарен с гений и ненадминат талант; тези качества тя култивирала с цел да ги използва впоследствие за подпомагане на собствените си идеи. Насърчавала жаждата му за знание и бурната му смелост; дори търпяла непокорната му любов към свободата с надеждата, че тя, както твърде често се случва, ще доведе до страст към командването.
Опитвала се да го възпита с презрение и желание да си отмъсти на онези, които били отговорни за абдикацията на баща му. В това тя не бе успяла. Предоставените му разкази, макар и изопачени, за една велика и мъдра нация, отстояваща правото си на самоуправление, събудили възхищението му: още в крехка възраст той възприел републиканските принципи. Въпреки това майка му не се отчайвала. Към любовта към властта и надменната по рождение гордост тя добавила решителна амбиция, търпение и самоконтрол. Отдала се на изучаването на характера на сина си. Използвайки хвалебствия, порицания и увещания, тя опитвала да потърси и удари подходящите струни; и макар мелодията, която последвала докосването ѝ, да ѝ се струвала неправилна, тя таяла надежди в неговите таланти и била сигурна, че в края на краищата ще го спечели. Заточението, което сега изтърпяваше той, се дължеше на други причини.
Бившата кралица имаше и дъщеря, която сега бе в дванадесетата си година; Ейдриън обичаше да я нарича неговата приказна сестра; тя бе прекрасно, весело, малко същество, цялото изтъкано от чувствителност и искреност. Аристократичната вдовица постоянно пребивавала в Уиндзор с децата си и не допускала никакви посетители освен собствените си привърженици, дошли от родната ѝ Германия, и няколко от външните министри. Сред тях силно отличен от самата нея бил принц Займи, посланик в Англия от свободните земи на Гърция, и дъщеря му, младата принцеса Евадна, прекарвала голяма част от времето си в замъка Уиндзор. В компанията на тази откровена и умна гръцка девойка графинята се отпускала от обичайното си настроение. Нейните възгледи по отношение на собствените ѝ деца я подтиквали да ограничава всички нейни думи и действия спрямо тях, но Евадна била пионка, от която по никакъв начин тя не се бояла; а пък и талантът и жизнеността ѝ били леки облекчения на монотонността в живота на графинята.