Глава 3
Щастливи, тъй щастливи бяха месеците, седмиците и часовете на онази година. Приятелството, ръка за ръка с възхищение, нежност и уважение, изградиха в сърцето ми кът на наслада — сърцето, което навремето бе грубо като неутъпкана американска пустош, като бездомния вятър или безплодното море. Ненаситна жажда за знание и безкрайна привързаност към Ейдриън се свързваха и запълваха и сърцето, и съзнанието ми и аз бях щастлив от това. Коя радост е по-истинска и непомрачена от преливащия словоохотлив възторг на младите хора? В лодката ни, насред родното ми езеро, покрай потоците и бледите тополи, които ни обграждаха — в долината и на хълма, гегата ми захвърлена настрани, аз имах по-благородно стадо, за което да се грижа, от глупавите овце — стадо от новородени идеи, когато четях или слушах Ейдриън; и думите му, независимо дали се отнасяха до неговата любов, или до теориите му за усъвършенстване на човечеството, ме пленяваха. Понякога настроенията ми за беззаконие, любовта ми към опасността, съпротивата ми срещу властта се завръщаха, но това бе в негово отсъствие. Под нежното влияние на благите му очи аз бях послушен и добър като момче на пет години, изпълняващо заповедите на майка си.
След като прекара около година в Улсуотър, Ейдриън посети Лондон и се завърна, изпълнен с планове за нашето благо.
— Трябва да започнеш живота си — каза той, — ти си на седемнадесет и колкото повече се бавиш, толкова по-тягостно ще бъде необходимото ти чиракуване.
Той предусещаше, че собственият му живот ще бъде изпълнен с борба и аз трябва да се включа в усилията му. За да ме подготви по-добре за тази задача, сега трябваше да се разделим. Той бе установил, че името ми е добър паспорт за издигане в обществото, и ми бе осигурил позицията на личен секретар на посланика във Виена, където щях да започна кариерата си под най-добрата егида. След две години щях да се върна в родната си страна с прочуто име и изградена репутация.
А Пердита? Пердита щеше да стане ученичка, приятелка и по-малка сестра на Евадна. С обичайната си грижовност, той ѝ бе осигурил независимост в тази ситуация. Как може някой да откаже предложенията на този щедър приятел? Аз не желаех да ги отхвърлям и дълбоко в сърцето си се зарекох, че ще посветя живота, знанията и силата, и всичко, което той ми бе дарил, каквато и стойност да има — всичките ми възможности и надежди до една, — единствено на него.
В това се зарекох, докато пътувах към дестинацията си в пробудено и пламенно очакване: очакване за осъществяването на величието и насладата, които като юноши си обещаваме, че ще притежаваме в зрелостта. Сметнах, че е настъпило времето, когато, оставяйки настрана детинските си занимания, трябва да навляза в живота. Дори в Елисейските полета Вергилий описва душите на щастливите като нетърпеливи да пият от вълната, която ще ги върне към тази бренна обвивка. Младите рядко са в Елисей, тъй като техните желания, надхвърлящи възможностите, ги оставят бедни като безпаричен длъжник. Най-мъдрите философи ни предупреждават за опасностите на света, за измамите на хората и за предателството на собствените ни сърца: но ние все тъй неустрашимо не отлагаме отплаването на нашите крехки кораби от пристанището, разгръщаме платна и напъваме веслата си, за да поемем по многобройните течения на морето на живота. Колко малко са младите, които акостират корабите си на златните пясъци и събират шарените миди, разпръснати по тях. Но в края на краищата всички, запътени към брега с разцепени дъски и разкъсани платна, или корабокрушират, преди да го достигнат, или намират някое блъскано от вълни убежище, някой опустял бряг, където да умрат, без никой да скърби за тях.
Примирие с философията! Животът е пред мен и аз се втурвам като обладан. Надеждата, славата, любовта и непорочната амбиция са моите водачи, а душата ми не знае що е страх. Миналото, макар и сладко, вече не съществува; настоящето е добро само защото е на път да се промени, а бъдещето е изцяло мое. Страхувам ли се, задето сърцето ми бие? Възвишените стремежи пораждат потока на кръвта ми; очите ми сякаш проникват в мъгливата полунощ на времето и в дълбините на мрака разпознават материализацията на всички мои душевни копнежи.
Сега ще спра за малко! По време на пътуването си можех да мечтая и с плаващи крила да достигна върха на високото здание на живота. Сега, вече пристигнал в основата му, моите пера са прибрани, могъщите стълби са пред мен и стъпка по стъпка трябва да се изкача до удивителния храм.