— Трябва да ти се извиня за разсеяността си. Истината е, че предложението на Райланд ще бъде обявено тази вечер и обмислям отговора си.
Райланд беше водачът на популярната партия, твърдоглав човек и по свой начин красноречив; той бе получил разрешение да внесе законопроект, с който опитите да се промени настоящото състояние на английското правителство и действащите закони на републиката се превръщат в държавна измяна. Тази атака бе насочена срещу Реймънд и неговите заговори за възстановяване на монархията.
Реймънд ме попита дали ще го придружа до Камарата тази вечер. Спомних си намерението ми да разузная по отношение на Ейдриън и знаейки, че времето ми ще бъде напълно заето, се оправдах.
— Не — каза моят спътник, — мога да те освободя от сегашната ти пречка. Ти ще направиш запитвания относно графа на Уиндзор. Аз мога да им отговоря веднага — той се намира в резиденцията на херцога на Атол в Дънкелд. При първите прояви на заболяването му той пътуваше от място на място, докато не пристигна в това романтично уединено кътче, отказа да го напусне и ние уговорихме с херцога да остане там.
Нарани ме небрежният тон, с който той предаде тази информация, и отвърнах хладно:
— Задължен съм ви за тази информация и ще се възползвам от нея.
— Ще го направиш, Върни — рече той, — и ако продължиш да си на същото мнение, аз ще подпомогна възгледите ти. Но първо, моля те, бъди свидетел на съревнованието тази нощ и триумфа, който съм на път да постигна, ако мога така да го нарека, понеже се страхувам, че победата за мен ще е поражение. Какво мога да сторя? Най-големите ми надежди, изглежда, са близо до тяхното осъществяване. Бившата кралица ми дава Идрис; Ейдриън е напълно негоден да наследи графството и това графство в моите ръце ще се превърне в кралство. Според властващия Бог така ще стане; незначителното графство на Уиндзор вече няма да задоволява този, който ще наследи правата, които трябва завинаги да принадлежат на лицето, което ги притежава. Графинята никога няма да забрави, че е била кралица, и презира факта, че ще остави намалено наследство на децата си; нейната власт и моята хитрост ще възстановят трона и това чело ще бъде обгърнато от кралска корона. Мога да направя това — мога да се оженя за Идрис.
Той внезапно спря, лицето му потъмня и изражението му се измени отново и отново под влиянието на вътрешни сили. Попитах:
— Обичате ли лейди Идрис?
— Що за въпрос — отговори Реймънд, смеейки се. — Разбира се, че тя ще ме обикне, както и аз нея, когато се оженим.
— Започвате късно — казах иронично, — бракът обикновено се счита за гроба, а не за люлката на любовта. Значи сте на път да я обикнете, но още не я обичате?
— Не ме поучавай, Лайнъл; ще изпълня дълга си към нея, бъди сигурен. Любов! Трябва да укрепя сърцето си срещу това, да го изгоня от мощната му кула, да го затворя отвън: изворът на любовта трябва да престане да се лее, водите му да пресъхнат и всички придружаващи го страстни мисли да умрат — имам предвид любовта, която би ме управлявала, а не тази, която управлявам аз. Идрис е нежно, хубаво, мило момиче; невъзможно е да не изпитвам обич към нея, а моята е много искрена; само не ми говори за любов — любов, тиранинът-престъпник; любов, моят предишен завоевател, сега мой роб; гладният огън, неукротимият звяр, зъбатата змия — не, не, няма да имам нищо общо с такава любов. Кажи ми, Лайнъл, съгласен ли си да се оженя за тази млада дама?
Той насочи пронизващите си очи към мен и неудържимото ми сърце се надигна в гърдите ми. Отвърнах със спокоен глас — но колко неспокойна беше мисълта, изобразена от равнодушните ми думи.
— Никога! Никога не мога да се съглася лейди Идрис да бъде обединена с човек, който не я обича.