— Защото ти сам я обичаш.
— Ваше благородие, можехте да си спестите тази подигравка. Не, не смея да я обичам.
— Поне — продължи той високомерно — тя не те обича. Аз не бих се оженил за управляващ суверен, ако не бях сигурен, че сърцето ѝ е свободно. Но, о, Лайнъл! Кралство е мощна дума и нежно звучащи са отношенията, които съставят кралските маниери. Най-могъщите мъже от древни времена не са ли били крале? Александър е бил цар; Соломон, най-мъдрият от хората, е бил цар; Наполеон е бил крал; Цезар умрял в опитите си да стане такъв, а Кромуел, пуританинът и кралеубиец, се борил за кралска власт. Бащата на Ейдриън отстъпил вече счупения скиптър на Англия; но аз ще издигна падналото растение, ще се присъединя към неговата разчленена структура и ще го възвися над всички цветя в полето. Не е нужно да се чудиш защо щедро разкривам местонахождението на Ейдриън. Не си мисли, че съм зъл или достатъчно глупав, за да основа предназначения ми суверенитет върху измама, и то толкова лесно разкриваема като истината или лъжата за лудостта на графа. Току-що бях при него. Преди да взема решение за брака ми с Идрис, реших да го видя отново и да преценя вероятността за неговото възстановяване. Той е нелечимо луд.
Трудно си поех въздух.
— Няма да ти описвам — продължи Реймънд — мрачните подробности. Ще го видиш и сам ще прецениш; макар че се страхувам, че това безполезно за него посещение ще бъде непоносимо мъчително за теб. Тежи ми на сърцето оттогава. Превъзходен и благ е той, дори и в краха на разума, аз не му се прекланям като теб, но бих се отказал от всичките си надежди за корона и дясната си ръка, за да го видя възстановен и на себе си.
Гласът му изразяваше най-дълбоко състрадание.
— Ти, най-непонятно същество — извиках аз, — накъде са насочени действията ти в целия този лабиринт от умисли, в който изглеждаш изгубен?
— Накъде наистина? Към корона, надявам се, златна диамантена корона; и въпреки това не смея да се доверя и макар да сънувам и да се будя с мисълта за короната, един неизвестен дявол постоянно ми нашепва, че това, което търся, е просто шапката на шут, и ако бях мъдър, щях да я стъпча и вместо нея да взема онова, което е по-ценно от всички корони на изток и правителства на запад.
— И какво е то?
— Ако все пак направя този избор, ще узнаеш; в момента не смея да говоря, дори да мисля за него.
Той отново замлъкна и след кратко прекъсване се обърна към мен, смеейки се. Когато веселието му не бе вдъхновено от презрение, когато истинска радост обрисуваше чертите му в изблик на удоволствие, красотата му изпъкваше и ставаше божествена.
— Върни — каза той, — първата ми задача, когато стана крал на Англия, ще бъде да ни обединя с гърците, да превземем Константинопол и да покорим цяла Азия. Възнамерявам да бъда воин, завоевател; името на Наполеон ще отстъпва пред моето и почитателите, вместо да посещават скалистия му гроб и да превъзнасят достойнствата на падналия, ще боготворят моето величество и ще възхваляват моите знаменити постижения.
Слушах Реймънд с дълбок интерес. Какво друго можех да бъда освен буден слушател на този, който сякаш управляваше цялата земя в своето ненаситно въображение и който трепваше от страх единствено когато се опитваше да ръководи себе си? Следователно от неговата дума и воля зависеше моето собствено щастие — съдбата на всички, които ми бяха скъпи. Опитах се да разгадая скритото значение на думите му. Името на Пердита не беше споменато, ала не се съмнявах, че любовта към нея пораждаше колебанието в намеренията му, което той бе проявил. А кой беше по-достоен за любов от моята благородна по разум сестра? Кой заслужаваше ръката на този самоиздигнал се крал повече от онази, чийто поглед наподобяваше погледа на кралица на народите? Която го обичаше, както и той нея; макар и разочарованието да потушаваше страстта ѝ, а амбицията да се бореше ожесточено с неговата.
Вечерта отидохме заедно в Камарата. Реймънд, макар да знаеше, че плановете и перспективите му ще бъдат обсъдени и решени по време на очаквания дебат, беше весел и безгрижен. Бръмчене, подобно на това на десет хиляди кошера пчели, ни зашемети, когато влязохме в залата за отдих. Групи от политици с тревожни чела и силни, дълбоки гласове се бяха насъбрали. Аристократичната партия, най-богатите и влиятелни мъже в Англия, изглеждаше по-малко неспокойна от останалите, тъй като въпросът щеше да бъде обсъден без нейната намеса. Райланд и неговите поддръжници стояха близо до камината. Райланд беше мъж с неясно потекло и огромно богатство, наследено от баща му, който е бил производител. Като млад, той станал свидетел на абдикирането на краля и на обединяването на Камарите на лордовете и на общините; той бе одобрил тези прочути намеси и трудът на живота му бе да ги укрепи и засили. Оттогава влиянието на поземлените собственици се бе увеличило и отначало Райланд не съжаляваше, наблюдавайки машинациите на лорд Реймънд, които накараха много от привържениците на опонента му да се оттеглят. Но нещата вече отиваха твърде далеч. По-бедните благородници приветстваха завръщането на суверенитета като събитие, което би им възвърнало властта и правата, които бяха загубили. Полуизчезналият дух на кралството се пробуди в съзнанието на хората и те, охотни роби, самоназначили се поданици, бяха готови да превият вратовете си под хомота. Все още оставаха няколко изправени и мъжествени души, стълбове на държавата, но думата „република“ се бе изтъркала за просташкото ухо и мнозина — събитието щеше да докаже дали бяха мнозинство — скърбяха по лъжливия блясък и зрелището на монархията. Райланд беше предизвикан към съпротива; той отстояваше, че самото му страдание бе позволило увеличаването на тази партия, но времето за удоволствия бе отминало и с едно движение на ръката си той щеше да помете паяжините, заслепили сънародниците му.