— Благородно и възвишено — каза той — знаменитият последен монарх на Англия се пожертва за привидното благо на своята страна и се лиши от сила, която може да бъде поддържана само с кръвта на неговите поданици — тези поданици вече не бяха наричани така, те, неговите приятели и равноправни, в знак на благодарност бяха удостоили него и семейството му с определени блага и отличия. На тях им бе отредено задоволително имение и те заеха първото място сред лордовете на Великобритания. И все пак може да се предположи, че те не са забравили древното си наследство; и че е безмилостно наследникът му да страда по същия начин като всеки друг кандидат, ако се опита да си върне онова, което по историческо право и наследство му принадлежи.
Той не каза дали ще подкрепи подобен опит, но отбеляза, че такъв опит би бил простим; и ако претендентът не стигне дотам, че да обяви война или издигне знаме в кралството, на неговата вина трябва да се гледа със снизходително око. В своята поправка той предложи да се направи изключение в законопроекта в полза на всяко лице, което претендира за суверенната власт от името на графовете на Уиндзор.
Реймънд не приключи, описвайки с ярки и блестящи краски великолепието на кралството в противовес на търговския дух на републиканизма. Той заяви, че всеки човек в английската монархия, тогава, както и сега, е бил способен да добие висок ранг и власт — с едно-единствено изключение — функцията на главен магистрат; по-висок и благороден пост, отколкото една спореща, боязлива държава можеше да си позволи. И заради това едно изключение, до какво възлизаше тя сега? Самото естество на богатството и влиянието насилствено ограничаваше списъка с кандидати до неколцина от най-заможните; и имаше защо да ни е страх, че раздразнителността и разправиите, породени от тази тригодишна борба, няма да успеят да компенсират нейните предимства в безпристрастните очи. Не мога да си спомня потока на езика и изящните изрази, остроумието и непринудените шеги, които придадоха сила и въздействие на неговата реч. Неговият маниер, отначало плах, стана непоколебим — променливото му лице беше озарено до свръхчовешки блясък; гласът му, разнообразен като музика, беше също толкова пленителен.
Беше безполезно да се записва дебатът, последвал това словоизлияние. Партийни речи бяха изнесени, които облякоха въпроса в лицемерие и с празни приказки забулиха простия му смисъл. Предложението беше загубено; Райланд се отдръпна в ярост и отчаяние, а Реймънд, радостен и ликуващ, се оттегли, за да мечтае за бъдещото си кралство.
Глава 5
Има ли такова чувство като любов от пръв поглед? И ако има, с какво се различава то от любовта, основана на продължително съзерцание и плавен цъфтеж? Може би нейното въздействие не е толкова дълготрайно; но чувствата, докато траят, са също толкова бурни и дълбоки. Вървим из неизследваните лабиринти на обществото, необитавани от радост, докато не се натъкнем на онази нишка, отвеждаща ни през лабиринта към рая. Нашата природа, мъждива като незапалена факла, дреме в неопределена празнина, докато огънят не я достигне — този живец на живота, тази светлина на луната и блясък на слънцето. Какво значение има дали огънят ще бъде запален от кремък и стомана, подхранван с грижа, докато се разпали, и бавно ще се предаде на тъмния фитил, или пък набързо ослепителната светлина и топлина ще преминат от подобна мощ и внезапно ще засияят и сигналната светлина, и надеждата. В най-дълбокия извор на сърцето ми копнежите бяха разбъркани; наоколо, отгоре, отдолу, полепващата памет ме обгръщаше като наметало. В нито един бъдещ момент не се почувствах така, както във времето, което бе отминало. Духът на Идрис витаеше във въздуха, който дишах; очите ѝ бяха непрекъснато и завинаги насочени към моите; споменът за нейната усмивка заслепяваше слабия ми поглед и ме караше да вървя като някой не в затъмнение, не в тъмнина и празнина — а в нова и блестяща светлина, твърде необикновена, твърде ослепителна за човешките ми сетива. На всяко листо, на всеки малък участък от вселената (както е гравирано на хиацинта) бе отпечатан талисманът на моето съществуване — тя ЖИВЕЕ! ТЯ е! Все още нямах време да изуча чувствата си, да се захвана със задачата и да обуздая неукротимата страст; всичко беше една мисъл, една емоция, едно знание — това беше моят живот!