Кралят, който бил човек с благ нрав, но лесно податлив, се превърнал в охотен последовател на властната си съпруга. Първоначално тя го убедила да гледа с неодобрение, а впоследствие и с неприязън на дързостта и безразсъдството на баща ми. Неговото присъствие прогонвало тези облаци и добросърдечната му откровеност, изкусното му остроумие и предразполагащият към доверие маниер били неустоими, но когато баща ми не бил наблизо и разкази за грешките, които допускал, били наливани в ухото на кралския му приятел, той губел влиянието си. Чрез умела манипулация кралицата целяла да удължи тези отсъствия и да събере обвинения по негов адрес. След време кралят бил толкова повлиян, че гледал на баща ми като на източник на безкрайно безпокойство, знаейки, че ще трябва да си плаща за краткотрайното удоволствие от компанията му с цената на досадни проповеди и още по-болезнени разкази за ексцесиите му, чиято достоверност той не можел да опровергае. В резултат на това той решил да направи един последен опит да го укроти и ако се окажел неуспешен, да го изостави завинаги.
Тази сцена вероятно предизвикала дълбок интерес и страстни вълнения. Влиятелният крал, прочут с доброта, която до този момент го правила твърде мекушав, станал надменен в увещанията си, в които се редували молби и порицания, и призовал приятеля си да се погрижи за истинските си интереси, категорично да избягва онези увлечения, които стремглаво го предават, и да използва знаменитите си умения в някоя достойна сфера, в която той, като негов монарх, ще му бъде опора и пръв поддръжник. Баща ми се трогнал от тази доброта; за момент амбициозни мечти изплували пред очите му и решил, че ще е добре да замени сегашните си занимания с по-почтени занятия. Съвсем искрено и разпалено, той дал поисканата му дума, а като обет за дълготрайна подкрепа получил от краля пари, за да погаси неотложните си дългове и да започне новата си кариера под добра егида. Същата нощ, все още изпълнен с благодарност и добри намерения, баща ми загубил всички пари и двойно повече, на масата за комар. В желанието си да възстанови първоначалните си загуби, той рискувал с удвоен залог и това му струвало честта — дълг, който бил неспособен да изплати. Твърде засрамен, за да помоли краля отново за помощ, баща ми обърнал гръб на Лондон, на неговите лъжливи удоволствия и задушаващи страдания, и с немотията като единствен спътник, потънал в самота насред хълмовете и езерата на Къмбърланд. Остроумието му, духовитите изказвания, чаровните качества, пленителните маниери и социалните му умения дълго били помнени и предавани от уста на уста. Но къде бил онзи любимец на светското общество, другарят на благородниците, онзи ярък лъч, който разкрасявал с чужд блясък събиранията на влиятелните и безгрижните? Той бил в немилост, изгубен мъж. Никой не смятал, че е нужно да му се отплати за удоволствията с истинска помощ или че дългото царуване на изкусното му остроумие заслужавало пенсия при оттеглянето му. Кралят тъгувал от отсъствието му; обичал да повтаря изразите на баща ми, да разказва за приключенията им и да възхвалява талантите му, но спомените му стигали дотам.
Междувременно баща ми, макар и забравен, не можел да забрави. Той скърбял от загубата на онова, което му било по-необходимо от въздуха и водата — вълнението от развлеченията, възхищението на благородниците, разкошния и изискан живот на големците. Впоследствие се разболял от тифоидна треска и за него се грижела дъщерята на бедния селянин, в чиято къща живеел. Тя била прекрасна, нежна и най-вече добра към него; не е никак изненадващо, че някогашният идол на високопоставените красавици, дори и в окаяното му състояние, изглеждал като извисено същество в очите на това селско момиче. Привързаността, която се зародила между тях, довела до злощастен брак, чийто потомък съм аз.
Независимо от нежността и благия характер на майка ми, съпругът ѝ продължавал да се самосъжалява за ниското си положение. Непривикнал към работа, той не знаел по какъв начин да допринесе за грижите по разрастващото се семейство. Понякога си мислел да помоли краля за помощ, но се въздържал от гордост и срам и умрял, преди нуждите му да станат толкова належащи, че да го подтикнат да положи някакво усилие. За кратък период преди тази катастрофа баща ми очаквал бъдещето с нетърпение и размишлявал с мъка върху самотната ситуация, в която жена му и децата му щели да се озоват. Последното му усилие било да напише писмо до краля, изпълнено с трогателно красноречие и моментни проблясъци на изключителния дух, който бил неразделна част от него. Той завещал приятелството си с краля на вдовицата и сираците си и се чувствал удовлетворен, че по този начин тяхното благополучие ще бъде подсигурено, ако не през живота му, то след смъртта му. Писмото било поверено на благородник, за когото баща ми вярвал, че ще изпълни тази последна дребна услуга — да го връчи в ръцете на владетеля.