На следващата сутрин лорд Реймънд ме посети рано.
— Дойдох при теб — каза той — само наполовина убеден, че ще ми помогнеш с моя план, но решен да го изпълня, независимо дали ще се съгласиш с мен, или не. Обещай ми обаче потайност; защото, ако не допринесеш за моя успех, поне не трябва да го осуетяваш.
— Ами, обещавам. А сега…
— А сега, скъпи приятелю, за какво дойдохме до Лондон? Да присъстваме на избора на протектор и да дадем нашето „да“ или „не“ за онзи измамен херцог? Или за свадливия Райланд? Вярваш ли, Върни, че те доведох в града за това? Не, ще имаме наш собствен протектор. Ще обявим кандидат и ще осигурим успеха му. Ние ще издигнем Ейдриън и ще направим всичко възможно, за да му дадем властта, която му се полага по рождение и която той заслужава заради своите добродетели. Не отговаряй; знам всички твои възражения и ще им отговоря по ред. Първо, дали той ще се съгласи да стане велик човек, или не? Остави на мен задачата с убеждаването по този въпрос; не те моля да ми съдействаш там. На второ място, дали той трябва да замени заниманието си по събиране на къпини и отглеждане на ранени яребици в гората за ръководенето на нацията? Скъпи мой Лайнъл, ние сме женени мъже и намираме достатъчно работа в това да забавляваме съпругите си и да играем с децата си. Но Ейдриън е сам, без жена, без деца, свободен. Отдавна го наблюдавам. Той страда от липсата на някакъв интерес към живота. Сърцето му, изтощено от ранните му страдания, почива като новоизлекуван крайник и се свива при всяко вълнение. Но неговият разум, неговата благотворителност, неговите добродетели искат поле за упражнения и изяви; и ние ще му го набавим. Освен това няма ли да е жалко, ако геният на Ейдриън изчезне от земята безплоден, като цвете на неутъпкана планинска пътека? Смяташ ли, че природата е създала неговата превъзходна машина без някаква цел? Повярвай ми, той е роден да бъде творецът на безкрайно благо за родната си Англия. Не му ли е дарила тя всеки дар до разточителство — произход, богатство, талант, доброта? Не го ли обича и не му ли се възхищава всеки? И той не се ли радва единствено на онези усилия, които разкриват любовта му към хората? Ела, виждам, че вече си убеден и ще ме подкрепиш, когато го предложа тази вечер в парламента.
— Изложи всичките си аргументи в отличен ред — отговорих аз, — и ако Ейдриън се съгласи, те са необорими. Единствено едно условие бих поставил — да не правиш нищо без неговото съгласие.
— Вярвам, че си прав — каза Реймънд. — Въпреки че първоначално бях решил да уредя въпроса по различен начин. Но така да бъде. Ще отида при Ейдриън на мига; и ако той склони да даде съгласие, ти няма да погубиш труда ми, убеждавайки го да се върне и отново да се превърне в катерица в Уиндзорската гора. Идрис, и ти няма да постъпиш като предател към мен?
— Повярвай ми — отговори тя, — можеш да разчиташ на моето невмешателство.
— От моя страна — рекох аз, — аз съм твърде уверен в достойнствата на нашия приятел и богатствата, които цяла Англия би пожънала от неговия протекторат, за да лиша сънародниците си от тази благословия, ако той се съгласи да им я даде.
Вечерта Ейдриън ни посети.
— И вие ли кроите заговори срещу мен — каза той, смеейки се — и сте се обединили с Реймънд под общата кауза да измъкнете от облаците този беден мечтател, за да го обградите с показност и взривове от земно величие, вместо с небесни лъчи и въздушен простор? Мислех, че ме познавате по-добре.
— Познавам те достатъчно добре — отвърнах аз, — за да смятам, че ще бъдеш щастлив в тази ситуация; но доброто, което би сторил за другите, може да ти даде тласък, тъй като вероятно е настъпил моментът, в който да приложиш на практика своите теории и да предизвикаш такава реформация и промяна, които ще доведат до онази съвършена система на управление, която обичаш да описваш.
— Говориш за една почти забравена мечта — рече Ейдриън и лицето му помръкна леко. — Мечтите на моето юношество отдавна са избледнели в светлината на реалността; сега съм наясно, че не съм човек, пригоден да управлява нации; за мен ще е достатъчно, ако запазя в благоприятно управление малкото кралство на собствения ми живот. Но не виждаш ли, Лайнъл, бездействието на нашия благороден приятел; бездействие, навярно неизвестно за него самия, но очевидно за мен. Лорд Реймънд изобщо не е роден, за да бъде търтей в кошера и да открива щастие в нашия пастирски живот. Той смята, че трябва да бъде доволен; представя си, че настоящето му положение изключва възможността за величие; следователно дори и пред собственото си сърце той не планира промяна за себе си. Но не виждаш ли, че под идеята да ме издигне, той чертае нов път за себе си; път на действие, от който Реймънд отдавна се е откъснал? Нека му помогнем. Той, благородният, войнственият, великият във всяко качество, който може да разкраси ума и характера на човек; той е подходящ за протектор на Англия. Ако — тоест, ако ние го предложим, Реймънд несъмнено ще бъде избран и в службата на тази висока длъжност ще намери поле за изява на внушителните сили на ума си. Дори Пердита ще се зарадва. Пердита, чиято амбиция бе покрит огън, преди да се омъжи за Реймънд — събитието, което за известно време бе осъществяването на всички нейни надежди; Пердита ще се радва на славата и напредъка на своя лорд свенливо и изискано, тя ще бъде удовлетворена от своя дял. Междувременно ние, мъдреците на земята, ще се върнем в нашия замък и подобно на Цинцинат, ще се захванем с обичайните си занимания, докато нашият приятел не се нуждае от нашето присъствие и помощ тук.