След миг Пердита била в обятията му. Знанието за успеха му бе станало толкова голяма част от него, че Реймънд забравил, че е необходимо да го предаде на спътницата си. Тя единствено почувствала в прегръдката му скъпо уверение, че докато я притежава, той няма да се отчайва.
— Това е добре — извикала, — това е прекрасно, любими мой! О, не се страхувай от позор или скромна съдба, докато имаш твоята Пердита; не се страхувай от скръб, докато детето ни живее и се усмихва. Нека отидем там, където поискаш; любовта, която ни придружава, ще попречи на нашите разкаяния.
Заключена в прегръдката му, тя заговорила така и отместила назад главата си, търсейки съгласие за думите ѝ в очите му — те искрели с неизразима наслада.
— Защо, моя малка лейди протекторке — казал той закачливо, — какво е това, което казваш? И какъв хубав заговор за изгнание и неизвестност си скроила, докато всъщност трябва да се гласиш за един по-ярък, изтъкан от злато план?
Той я целунал по челото, но своенравното момиче, наполовина съжалявайки за триумфа му и развълнувано от бързата промяна на мисълта, скрило лицето си в пазвата му и заплакало. Той я утешил; внушил ѝ собствените си надежди и желания и скоро лицето ѝ засияло с отзивчивост. Колко радостни бяха те онази вечер! Колко пълно, дори до пръсване, беше щастието им!
Глава 8
След като видяхме нашия приятел подобаващо въведен в новата му служба, насочихме погледите си към Уиндзор. Близостта на това място до Лондон бе такава, че отне мисълта за болезнена раздяла, когато напускахме Реймънд и Пердита. Сбогувахме се с тях в двореца на протектората. Дворецът бе достатъчно хубав, за да посрещне сестра ми в духа на драмата и да изпълни нейната позиция със съответстващото ѝ величие. Вътрешната ѝ гордост и скромност сега, повече от всякога, бяха във война. Нейната боязливост не бе изкуствена, а произтичаше от онзи страх, че тя не е истински оценена, от онази слаба преценка за пренебрежението на света, която също обуславяше Реймънд. Но пък Пердита мислеше по-често за другите, отколкото той; и част от срамежливостта ѝ бе породена от желанието ѝ да отнеме от околните чувството за малоценност; чувство, което никога не бе минавало през нейния ум. Заради обстоятелствата на нейния произход и възпитание, Идрис би била по-подходяща за церемониалните традиции; но самата лекота, съпътстваща подобни дейности, произтичащи от привички, ги правеше досадни за нея; а въпреки всички недостатъци Пердита очевидно се наслаждаваше на положението си. Тя бе изпълнена с безброй нови идеи и не изпита много болка, когато си тръгнахме; нежно се сбогува с нас и обеща да ни посети скоро, но не съжаляваше за обстоятелствата, породили раздялата ни. Настроението на Реймънд бе необуздано; той не знаеше какво да прави с новата си власт; главата му беше препълнена от планове; все още не бе взел никакви решения, но обеща на себе си, на приятелите си и на света, че ерата на неговия протекторат ще бъде отбелязана с някаква постъпка на ненадмината слава.
По този начин разговаряхме и проповядвахме по техен адрес, когато в намален състав се завърнахме в замъка Уиндзор. Изпитахме изключителна радост от бягството си от политическия смут и търсехме нашето уединение със засилена охота. Ние нямахме нужда от работа, но сега жадният ми характер беше насочен единствено към областта на интелектуалните усилия и открих, че упоритото учение е отличен лек за облекчаване на треската на духа, която при безделие несъмнено би ме повалила. Пердита ни бе позволила да вземем Клара с нас обратно в Уиндзор; и тя, и двете ми прекрасни пеленачета бяха непрекъснати източници на радост и забавление.
Единственото обстоятелство, което нарушаваше нашето спокойствие, беше здравето на Ейдриън. То очевидно се бе влошило, без никакъв симптом, който да ни даде повод да заподозрем болестта му, освен ако неговите озарени очи, оживен поглед и поруменели бузи не ни караха да се опасяваме, че е туберкулоза; но той не изпитваше болка и страх. Отдаде се пламенно на четене и си почиваше от ученето в компанията, което най-много обичаше, тази на неговата сестра и моята. Понякога отиваше в Лондон, за да посети Реймънд и да наблюдава развитието на събитията. Клара често го придружаваше на тези излети: отчасти, за да види родителите си, отчасти, защото Ейдриън се радваше на бърборенето и интелигентния поглед на това прекрасно дете.