През петте години, които бяхме прекарали заедно като група щастливи човешки същества в замъка Уиндзор, нейната блажена съдба бе честа тема на разговорите на сестра ми. Заради ранните навици и естествената привързаност тя избираше мен пред Ейдриън или Идрис, за да бъда съучастник в изобилстващата ѝ наслада; навярно, макар и очевидно да бях много различен, някаква тайна точка на сходство, последица от кръвното родство, предизвикаше това предпочитание. Често по залез-слънце съм се разхождал с нея по спокойните, сенчести горски пътеки и съм я слушал с радостна отзивчивост. Сигурността придаваше достойнство на страстта ѝ; увереността в пълния ѝ отклик не оставяше някое нейно желание неизпълнено. Раждането на дъщеря ѝ, ембрионално копие на нейния Реймънд, изпълни чашата на нейното щастие и създаде свещена и неразривна връзка между тях. Понякога тя изпитваше гордост, задето той бе избрал нея пред стремежите си за корона. Понякога си спомняше, че бе преживяла силна мъка, докато той се бе колебал в избора си. Но този спомен за отминало нещастие само засилваше нейната настояща радост. Това, което бе спечелила трудно, сега тя притежаваше изцяло, и то бе двойно по-ценно. Тя го гледаше от разстояние със същия възторг (о, даже далеч по-пламенен възторг!), който човек изпитва, когато след опасностите на бурята се озовава в жадуваното пристанище; тя се притичваше към него, за да почувства по-сигурна в неговите обятия истинността на нейното блаженство. Тази сърдечна любов допринесе към дълбочината на нейния разум и блясъка на нейното въображение и я направи неописуемо скъпа за Реймънд.
Ако някога я бе пресичало чувство на недоволство, то е произтичало от мисълта, че Реймънд не е напълно щастлив. Копнежът по слава и самонадеяната амбиция бяха определили младостта му. Първата бе придобил в Гърция; втората бе пожертвал в името на любовта. Интелектът му откри задоволително поле за занимания в домашния му кръг, чиито членове, всички надарени с изисканост и литература, бяха като него, отличаващи се с гений. И все пак дейният живот бе истинската почва за неговите добродетели и той понякога страдаше от монотонния ход на събитията в нашето уединение. Гордостта го караше да се отвращава от жалване, а благодарността и привързаността към Пердита обикновено действаха като опиат на всяко желание, с изключение на това да заслужи нейната любов. Всички наблюдавахме проявите на тези чувства и никой не се разкайваше за тях толкова, колкото Пердита. Нейният живот, посветен на Реймънд, беше малка жертва, за да възнагради избора му, но беше ли достатъчна — имаше ли той нужда от някакво удовлетворение, което тя не бе в състояние да му даде? Това беше единственият облак в синевата на нейното щастие.
Пътят му към властта бе изпълнен с болка и за двамата. Реймънд обаче постигна желанието си; той зае длъжността, за която природата сякаш го беше изваяла. Енергията му бе обилно подхранвана, без изтощение или пресищане; неговият вкус и гениалност намериха достоен израз във всеки от начините, които човешките същества са измислили, за да затворят и покажат духа на красотата; добротата на сърцето му го караше никога да не се изтощава да съдейства за благополучието на своите събратя; неговият великолепен дух и стремежите му към уважението и любовта на човечеството сега се осъществиха; вярно, възторгът му бе временен и може би по-добре, че бе така. Навикът нямаше да притъпи чувството му за наслада от властта; нито пък трудностите, разочарованието и поражението очакваха края на онова, което щеше да издъхне в своята зрялост. Той реши да извлече и побере цялата слава, мощ и постижения, които инак биха били резултат от дълга власт, в трите години на неговия протекторат.
Реймънд беше изтъкнато общителен. Всичко, на което той сега се радваше, щеше да бъде лишено от наслада, ако не бе споделено. Но в Пердита той притежаваше всичко, което сърцето му можеше да пожелае. Любовта ѝ пораждаше съчувствие; интелигентността ѝ я караше да го разбира с една дума; силите на разума ѝ позволяваха да му помага и да го напътства. Той чувстваше нейната стойност. През ранните години на техния съюз променливостта на нейния нрав и все още непокорното своенравие, които опетняваха характера ѝ, бяха леки спънки в пълнотата на неговите чувства. Сега, когато непроменливо спокойствие и нежна отстъпчивост бяха прибавени към другите ѝ качества, уважението му се равняваше на любовта му. Години бяха направили техния съюз непоклатим. Сега те не се досещаха и не залитаха по пътеката, гадаейки начина, по който да доставят удоволствие на другия, надявайки се и в същото време страхувайки се от продължителността на блаженството. Пет години бяха придали трезва сигурност на емоциите им, но не ги бяха лишили от ефирната им същност. Бяха ги дарили с дете, но не бяха отнели прелестта на сестра ми. Плахостта, която при нея се свеждаше почти до неловкост, бе заменена с грациозна решителност; прямота наместо сдържаност определяше нейните черти и гласът ѝ бе настроен към вълнуваща мекота. Тя вече беше на двадесет и три, в апогея на женствеността, изпълняваща скъпоценните задължения на съпруга и майка, притежаваща всичко, за което сърцето ѝ някога бе жадувало. Реймънд беше с десет години по-възрастен; освен предишната му красота, знатни обноски и завладяващ вид, той се бе сдобил с нежна благосклонност, очарователна нежност, изискано и неуморно внимание към желанията на другите.