Размишлявайки над този план, решена, когато настъпи часът, да предложи и да настоява за неговото изпълнение, уверена в неговото съгласие, сърцето на Пердита олекнало или по-скоро се въздигнало. Бузите ѝ бяха пламнали в очакването за борба; очите ѝ искряха с надеждата за триумф. Поставяйки съдбата си в хвърлянето на един зар и чувствайки се убедена, че ще победи, тя, тази, която аз нарекох носеща белега на кралица на народите върху благородното си чело, сега се издигна над човешката природа и сякаш със спокойна сила, с пръст спря колелото на съдбата. Никога досега тя не бе изглеждала толкова превъзходно.
Ние, идиличните овчари в тази история, възнамерявахме да присъстваме на това празненство, но Пердита ни писа, молейки ни да не идваме или да отсъстваме от Уиндзор, тъй като тя (макар да не ни разкри плана си) бе решена на следващата сутрин да се върне с Реймънд в нашия скъп кръг, за да поднови онзи ход на живота, в който бе открила цялото си щастие. Късно вечерта тя влязла в покоите, подготвени за празника. Реймънд бе напуснал двореца предната вечер; той беше обещал да отдаде чест на събранието, но още не се беше върнал. И все пак тя бе сигурна, че той най-сетне ще дойде; и колкото по-широк изглеждаше проломът на това бедствие, толкова по-сигурна беше тя, че ще го затвори завинаги.
Беше, както казах, деветнадесети октомври; есента бе напреднала и мрачна. Вятърът виеше; полуголите дървета бяха ограбени от остатъка от летните им украшения; състоянието на въздуха, предизвикващ загниването на растителността, бе враждебно към веселието или надеждата.
Реймънд бил въодушевен от решението, което беше взел; но със залязващия ден настроението му повехнало. Първо трябвало да посети Евадна, а след това да побърза към двореца на протектората. Докато вървял по окаяните улици в квартала на нещастната гъркиня, сърцето му го наказвало за цялото му отношение към нея. Първо той бе дал съгласието си, разрешавайки ѝ да остане в това състояние на упадък; а сетне, след кратък, бурен блян, я бе изоставил в печална самота, тревожни предположения и горчиви, все още разочаровани очаквания. Какво бе правила тя през това време, как бе понесла неговото отсъствие и пренебрежение? Светлината притъмнявала в тези тесни улици и когато той отворил добре познатата врата, стълбището било забулено в съвършена нощ. Опипвайки, Реймънд намерил пътя нагоре, влязъл в мансардата и намерил Евадна просната безмълвна, почти безжизнена на окаяното си легло. Той повикал хората от къщата, но не успял да научи нищо от тях, освен че и те не знаели нищо. Нейната история била ясна за него, ясна и отчетлива като разкаянието и ужаса, които забили зъбите си в него. Когато се оказала изоставена от него, тя загубила волята си да преследва обичайните си призвания; гордостта възпрепятствала всяка молба към него; гладът бил приветстван като любезния пазач пред вратите на смъртта, в чиито отварящи се недра тя вече, без грях, можела да си отдъхне. Никое същество не било близо до нея, докато силите ѝ се предавали.
Ако тя умре, в кое досие ще се открие убиец, чиято жестока постъпка да се сравнява с неговата? Кой дявол е по-необоснован в своето зло, коя проклета душа е по-достойна за погибел! Но той не се примирил с тази агония от себе-обвинения. Повикал медицинска помощ; часовете се изтърколили, завъртени от напрежението във векове; тъмнината на дългата есенна нощ отстъпила на деня, преди животът ѝ да излезе от опасност. Тогава той накарал да я преместят в по-подходящ дом и кръжал около нея, отново и отново, за да се увери, че тя е в безопасност.
В разгара на най-голямата си тревога и страх относно случилото се Реймънд се сетил за празника, организиран в негова чест от Пердита; в негова чест тогава, когато нещастието и смъртта прикрепвали неизличим позор към името му, в чест на онзи, чиито престъпления заслужавали ешафод; това била най-ужасната подигравка. Все пак Пердита го очаквала; той написал няколко несвързани думи върху парче хартия, свидетелствайки, че е добре, и помолил жената от къщата да я занесе в двореца и да я предаде в ръцете на съпругата на протектора. Жената, която не го познавала, презрително попитала как той смята, че тя ще получи достъп до тази дама, особено в такава празнична нощ. Реймънд ѝ дал пръстена си, за да ѝ осигури уважението на прислужниците. Така, докато Пердита забавлявала гостите си и с нетърпение очаквала пристигането на своя лорд, неговият пръстен ѝ бил донесен и тя била осведомена, че една бедна жена ще ѝ достави бележка от неговия притежател.