Всички тези обстоятелства вече бяха споделени с Ейдриън и Идрис. Сетне Реймънд оплакал неизцеримото нещастие на ситуацията с Пердита. Той заявил, че я обича, независимо от нейната грубост, дори я нарекъл студенина. Някога той бил готов да ѝ се предаде със смирението на разкаялия се грешник и с дълга на васал, отстъпвайки самата си душа на нейното ръководство, за да стане неин ученик, неин роб, неин поръчител.
Тя отхвърлила тези молби и моментът за такова бурно подчинение, което трябва да се основава на любов и да бъде подхранвано от нея, вече бил отминал. И все пак всички негови желания и усилия бяха насочени към нейното спокойствие, и главното му притеснение възникваше от усещането, че усилията му са напразни. Ако тя продължава да бъде непреклонна в своето поведение, те трябва да се разделят. Съчетанията и проявите на този безсмислен начин на общуване го влудяваха. И въпреки това той не би предложил раздяла. Реймънд бе преследван от страха, че ще причини смъртта на някое от съществата, въвлечени в случилото се, и не можеше да убеди себе си да ръководи хода на събитията, да не би той, не познавайки земята, която прекосява, да отведе онези, привързани към колесницата, към непоправима разруха.
След обсъждане на този въпрос, продължило много часове, Реймънд се сбогува с приятелите си и се върна в града, несклонен да се срещне с Пердита пред нас, съзнавайки, както всички, какви бяха преобладаващите мисли в умовете и на двамата. Пердита се приготви да го последва с детето си. Идрис се опита да я убеди да остане. Горката ми сестра погледна своята съветничка с уплаха. Тя знаеше, че Реймънд бе разговарял с нея: дали той не бе провокирал тази молба? Това ли бе прелюдията към тяхната вечна раздяла? Вече споменах, че недостатъците на характера ѝ се пробудиха и придобиха нова сила от нейното противоестествено положение. Тя се отнесе с подозрение към поканата на Идрис; прегърна ме, сякаш бе на път да бъде лишена и от моята обич: наричайки ме повече от брат, единствения ѝ приятел, последната ѝ надежда, тя прочувствено ме призова да не преставам да я обичам; и с нараснала тревога замина за Лондон, мястото и причината за цялото ѝ нещастие.